На най-високата мачта висял кош, в който седял моряк. Вълните разклащали кораба и кошът се люлеел като люлка. Морякът седял в коша, взирал се в далечината и се мъчел да съзре суша. Така се люлеел той между водата и небето, без да вижда нещо друго освен вълни. И ето най-после забелязал на хоризонта синя мъглява ивица. Той се спускал стремително долу на палубата и крещял, колкото му глас държи:
— Земя!
Така малко по малко хората откривали нови страни. Така все по-ясни ставали очертанията на исполинския океан. Едни от тези моряци потънали, други загинали в бой и само малцина умрели у дома си, в родината. Но светът никога няма да забрави безстрашните капитани на фрегати. Ето имената на най-прославените от тях: капитан Джеймз Кук, капитан Лаперуз, капитан Иван Фьодорович Крузенщерн и капитан Дюмон Дюрвил.
За тях ще ви разкажем.
ПЪРВА ЧАСТ
КАПИТАН ДЖЕЙМЗ КУК И ТРИТЕ МУ ОКОЛОСВЕТСКИ ПЛАВАНИЯ
МОМЧЕТО ОТ ДЮКЯНА
ДЖЕЙМЗ КУК ИЗЛИЗА ЗА ПРЪВ ПЪТ В МОРЕТО
Голяма суматоха се вдига, когато някой кораб, пуснал котва в пристанището на Стейт, трябва да излезе в открито море. Пристанището е винаги претъпкано, корабите стоят борд до борд, притиснати от извития каменен вълнолом. Откъм брега мачтите изглеждат като непроходима гора — толкова са много и толкова нагъсто.
За да се изведе някой кораб от пристанището, трябва да се разместят всички до един. А това съвсем не е лека работа. И ето на вълнолома изтичва пристанищен служител с рупор в ръцете.
— „Планинец“, напред! — гърми рупорът. — Застани до „Нептун“! „Нептун“, напред! Застани до „Тризъбец“! „Тризъбец“, напред! Застани зад „Неустрашими“!
И всичко се раздвижва.
Накрая се освобождава тясна ивица черна вода, по която готовият за отплаване кораб излиза в морето.
Така беше и в една ясна юлска привечер на 1746 година, когато от Стейтското пристанище излезе товарният кораб „Херкулес“, който превозваше въглища. Смрачаваше се, в небето се появиха първите звезди, белите къщички на Стейт чезнеха в далечината и се сливаха със синята ивица на брега.
„Херкулес“ принадлежеше на търговската къща „Братя Уокър“ и натоварен с въглища, пътуваше за Дъблин под командата на капитан Джон Уокър и боцман Хенри Уокър.
Старият „Херкулес“ бе единственият кораб на „Братя Уокър“ и пестеливите братя, за да не увеличават разходите, държаха на него само двама моряци. Разбира се, за такъв екипаж беше трудно да управлява кораба и мнозина му предричаха скорошна гибел, ала морето крепеше „Херкулес“ и той, винаги претоварен, винаги мръсен, продължаваше да плава между Стейт и Дъблин.
Капитан Джон Уокър бе брадат човек, мрачен и скъперник. Той съвсем не приличаше на брат си, Хенри Уокър, млад весел човек.
Хенри Уокър обичаше книгите за пътешествия и често разговаряше в пристанището със стари моряци, посетили далечни страни.
Когато градът изчезна в здрача, Хенри слезе в трюма да види дали са сложени добре чувалите с въглища, дали няма да се разсипят от вълнението. Джон остана на палубата. Четвърт час по-късно Хенри излезе от трюма, като водеше за ръка окъсано и мършаво момче на четиринадесетина години. През парцалите се белееше голото му тяло, от окъсаните обувки се подаваха пръстите му, а твърдите му черни коси стърчаха на всички страни. Лявото му око беше подуто и приличаше на тясна святкаща цепнатинка, затова пък лявото гледаше смело и дръзко. Момчето крачеше с такъв храбър и независим вид, че не можеше да се разбере кой кого води — то ли Хенри Уокър, или Хенри Уокър него.
— Гледай, Джон, каква находка! — каза, смеейки се, Хенри и доведе момчето при брат си. — То се измъкна от чувала с въглища, тръгна право към мен и заяви, че остава завинаги при нас на кораба. Заплаших го, че ще го изхвърля в морето, ала то съвсем не се стресна. Отговори ми, че е по-добре да лежи на морското дъно и да гледа как минават над него корабите, отколкото да се върне назад в Стейт, при търговеца на сукно Съндерсън. Виждал ли си някога такъв чудак? Харесва ми наистина!
Но Джон само се намръщи. Отде накъде ще вози в Ирландия безплатно пътник?
— Как се казваш? — започна той страшния разпит.
— Джеймз Кук, сър.
— Е, господин Джеймз Кук, както виждам, ти искаш да ядеш чужд хляб.
— Не, сър, аз искам да работя.
— Да работиш? Какво искаш да работиш?
— Искам да стана моряк.
— Нужен ни е юнга — понечи да каже Хенри, но Джон го изгледа така, че той тутакси прехапа език.