Първият остров, при който хвърли котва, се наричаше Малекула. Това беше гориста планинска страна, дълга сто километра. Жителите й съвсем не приличаха на таитяните и новозеландците: косите им бяха къдрави, а кожата им черна като на негрите. Цялото им облекло се състоеше от пояс, отпред на който висеше снопче слама.
Горите в Малекула бяха непроходими. Дърветата бяха гъсто оплетени от лиани и през тях можеше да си пробиеш път само с брадва в ръка. Ала островитяните се чувствуваха отлично в тези гори. Изглежда, по-лесно им беше да се катерят по дърветата, отколкото да ходят по земята.
Форстър-син намери на брега няколко захвърлени копия и с учудване забеляза, че острите им краища са намазани с някаква лепкава мазнина.
— Това е островът — каза Кук. — Тукашните жители са по-опасни от новозеландците. Да идем навътре в острова е опасно, а на брега няма какво да правим. Трябва колкото се може по-бързо да се махнем оттук.
„Решение“ плава дълго на юг, като лавираше между островите. Всички приличаха на Малекула. Навред по брега се скитаха тъмни голи хора и хвърляха във водата копия и камъни.
Но на 6 август моряците се натъкнаха на един остров, чийто изглед много се различаваше от всички останали. По средата му се издигаше голяма конусообразна планина, чийто връх бълваше гъст черен дим. Приближиха се и Кук видя, че горите на острова на места са изсечени и че ту тук, ту там растат бананови дървета, посадени в правилни редици. Това вдъхваше надеждата, че жителите на този остров ще дадат възможност на експедицията да се запаси с вода и да закупи съестни продукти.
Въздухът миришеше на изгоряло. Димът, който бълваше планината, се стелеше по платната на „Решение“. Всичко на кораба се покри със сажди. Току-що изпраното бельо след няколко часа трябваше да се пере отново.
През нощта моряците станаха свидетели на необикновено зрелище: димът, осветяван отдолу, от кратера, изглеждаше огненочервен и като огромен кървав език се разстилаше по небето.
На сутринта хвърлиха котва. Корабът веднага бе заобиколен от пироги. Наглед жителите бяха същите, както в съседните острови, но се отнасяха без каквато и да е свирепост към моряците. Хвърлиха оръжието си на земята, махаха с палмови клончета и канеха пришълците на брега.
Кук се опита да заприказва с тях на таитянски, но напразно. Езикът им нямаше нищо общо с таитянския. Ръкомаханията също разбираха зле — тяхната недосетливост понякога учудваше пътешествениците.
Този остров се наричаше Тана. Жителите на Тана бяха най-културното от всички новохебридски племена. Но колко по-безпомощни и невежи бяха от таитяните! Земеделието им се намираше в съвсем зачатъчно състояние. Когато разчистваха почвата от гората, сечаха дърветата с каменни брадви. Тези брадви бяха толкова лоши, че един човек успяваше да отсече не повече от две-три дървета на ден. Кук нареди на моряците да изсекат за туземците един горски участък, над който те биха се бъхтали цяла година, и след три часа работата беше свършена.
Дори новозеландците Кук смяташе за по-културни от новохебридците. Новозеландците умееха да плетат рогозки, каменните им брадви бяха добре шлифовани, имаха здрави, големи лодки, а не лесно преобръщащите се пироги, в които едва се побираха двама души.
В замяна на това таните имаха смъртоносно оръжие — отровни копия и стрели. Те на драго сърце ги продаваха на англичаните.
Кук се възмущаваше, задето таните бяха стоварили цялата работа върху жените, а самите те нищо не правеха. Жените копаеха с дървени мотики земята, жените ловяха риба, жените пасяха свинете, готвеха обяда, строяха колиби, а мъжете само спяха, ядяха и пееха песни. Само две занимания смятаха достойни за себе си — лов на птици и сечене на дървета. Но когато отсичаха дърво, караха жените да го отмъкнат настрана. Изобщо жените постоянно носеха нещо на гърба си и бяха ниски на ръст и прегърбени.
Тана е вулканичен остров и целият се състои от пепел, изхвърлена от огнедишащата планина. Черната му рохкава почва е извънредно тлъста и затова тук гората е по-гъста, отколкото на Малекула.
Скитайки из гората, Кук се натъкваше на голи места, където не растеше дори трева. Веднъж той стъпи на такова голо място, но така му припари на краката, та му се стори, че върви по нажежена печка.
Тук имаше и много горещи извори, които бликаха от земята право нагоре като фонтан. Трудно беше да се приближи човек до тях поради кълбата от пара. Кук хвърли в един такъв извор костенурка и след две минути тя се свари дотолкова, че можеше да се яде.
Жителите на Тана бяха много бедни, за да снабдят кораба с припаси, затова Кук не можеше да остане дълго при тях. Той вдигна платна и се насочи на юг, като предполагаше, че до Нова Зеландия не ще срещнат вече никаква земя.