НОВА КАЛЕДОНИЯ
Ала три дни по-късно, на 5 септември, мореплавателите видяха отдалеч дълга планинска верига. Кук няколко денонощия плава покрай скалисти, почти ненаселени брегове и почна да мисли, че е открил необикновено голям остров. Но когато се изкачи на върха на една от планините, веднага зад нея видя море. Нова Каледония е дълга, но тясна; нейната ширина никъде не надвишава десет мили.
Обитателите й приличаха на жителите на Тана, само че бяха малко по-високи на ръст и по-мускулести. Те засаждаха банани и кокосови палми, но нямаха никакви домашни животни. Диви зверове на острова също нямаше.
Веднъж новокаледонците видяха на брега моряци, които ядяха сланина. Един от моряците глозгаше свински кокал и те го помислиха за людоед. Това предизвика силно отвращение у тях, тутакси заговориха в хор, плюеха и правеха страшни гримаси. Напразно смутените моряци се опитваха да ги убедят, че ядат свинско месо, а не човешко. Островитяните продължаваха да ги гледат с израз на най-голяма погнуса.
Впрочем новокаледонците се отнесоха към моряците без каквото и да е любопитство. Никога не заговорваха първи, не ги канеха при себе си, не се приближаваха към кораба и не се опитваха да обменят или откраднат каквото и да е. Когато пътешествениците скитаха из острова, придружаваха ги само децата. Момчетата на цели сюрии ходеха след Форстър, защото той стреляше по папагалите. Изстрелите съвсем не ги плашеха.
Кук нанесе върху картата цялото източно крайбрежие на Нова Каледония, даде названия на носовете и заливите и излезе в открито море.
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
На 18 октомври 1774 година „Решение“ отново хвърли котва в Куковия проток. В Нова Зеландия Кук беше почти преди една година. Колко се беше променило всичко през време на неговото отсъствие! Бреговете на протока бяха опустели. Там, където преди имаше села, бяха останали само мръсни пепелища, които вече обрастваха с трева. А няколкото семейства, които още продължаваха да живеят в този опустял край, избягваха старателно срещи с моряците. Щом англичаните слизаха на брега, новозеландците тутакси се скриваха в гората.
Кук, който не знаеше какво се бе случило с „Безстрашие“, се учудваше на това странно недоверие на хората, които толкова дружелюбно се отнасяха към него при предишното му идване. Той хвана двама млади воини, насила ги закара на кораба и почна да ги разпитва какво се е случило в негово отсъствие. Ала новозеландците бяха неразговорливи, мърмореха нещо неразбрано, уверяваха, че нямат никаква вина, и Кук трябваше да ги пусне, без да разбере нещо.
„Да се връщаме у дома“ — въздишаха моряците, уморени от двегодишното плаване. „У дома“ — скърцаха въжетата, изпокъсани от дългата служба. „У дома“ — шумяха мръсните, закърпени платна.
Кук също се измори и остаря през това пътешествие. След като се посъветва с офицерите, той напусна подир седмица Нова Зеландия и потегли към Англия, като избра пътя покрай нос Хорн. На 30 юли 1775 година „Решение“ пристигна в родината, след като обиколи земята.
ТРЕТО ПЛАВАНЕ. СЕВЕРОЗАПАДНИЯТ ПРОХОД
КУК СЕ ОТПРАВЯ ОТНОВО КЪМ ТИХИЯ ОКЕАН
След второто пътешествие Кук реши да си почине. Караше вече четиридесет и деветата година и достатъчно се бе наплавал по моретата.
И ето, след като пожертвува почти всичките си пари, получени от Адмиралтейството, за построяването на общежитие за престарели моряци, той се засели в малкото градче Гринуич и се зае с астрономия.
Но не бездействува дълго.
През пролетта на 1776 година граф Сендуич, първият лорд на Адмиралтейството, го извика при себе си.
— Кук — каза той, — вие ще трябва още веднъж да извършите околосветско пътешествие. Адмиралтейството реши да ви изпрати в ново плаване. Вие трябва да се опитате да намерите Северозападния проход откъм Тихия океан.
За съществуване на Северозападен проход тогавашните европейски учени спореха също тъй много, както за съществуването на Южния материк. Защитниците на съществуването на Северозападен проход твърдяха, че това е проток, който минава през Северна Америка и съединява Атлантическия океан и Тихия.
Предполагаемия проток наричаха Северозападен, защото се надяваха да го намерят на северозапад от Европа.
Никой никога не бе виждал този проход и въпреки това вярваха за съществуването му.