Кук се изплаши да не би Омай да е излъгал тези две момчета и им каза, че те никога вече няма да се върнат в родината си, никога не ще видят приятелите и близките си. Ала момчетата за нищо на света не искаха да напуснат кораба.
Така двамата млади новозеландци тръгнаха да плават заедно с Кук.
Отначало те бяха весели и доволни и дори нито веднъж не се обърнаха към отдалечаващия се бряг на Нова Зеландия. Те вървяха по петите на Омай, очевидно прекланяйки се пред ума му и житейския му опит. Раздялата с родината съвсем не ги огорчаваше.
Но поведението им се измени напълно, когато на втория ден започна вълнение и трябваше да се поизмъчат от морската болест. Сега те си спомниха родината, островърхите шатри, непроходимите гори, родителите, сестрите и братята си. Те бяха уверени, че умират, и плачеха горчиво, проклиняйки часа, в който се бяха съгласили да се качат на кораба и да тръгнат към чужди страни.
Впрочем отчаянието им не трая дълго: привечер вълнението стихна, морската болест премина и те лека-полека се утешиха.
КУКОВИТЕ ОСТРОВИ
Беше вече краят на март, в Северното полукълбо започваше пролетта и Кук разбра, че през тази година вече няма да успее да пристъпи към издирването на Северозападния проход. Той би пристигнал в Америка не по-рано от август, а още през септември студовете биха накарали експедицията да се върне на юг.
И Кук реши да посвети остатъка от 1777 година на изследване островите на Южното полукълбо.
Още в края на март той откри малка група острови. Нарече ги Кукови острови.
Куковите острови също като Таити и Нова Зеландия бяха населени с полинезийци. Кук посети един от островите, наречен Ватуа.
Тук Омай помогна на Кук да направи извънредно важно откритие. Той срещна на Ватуа трима свои земляци таитяни.
Отначало Кук не повярва. Мигар таитяните в своите лодки от издълбано дърво са могли да прекосят огромното водно пространство, което отделя Таити от Ватуа? Ала Омай ги доведе на кораба и те разказаха на Кук историята си.
Преди деветнадесет години те тримата и още един техен приятел се качили в лодка и тръгнали към намиращия се съвсем близко до Таити остров Улиетея. Това пътуване не е трудно. Туземците го извършват обикновено за два-три часа. Ала сред пътя започнала буря, която ги отнесла в открит океан и ги носила три седмици по бушуващите вълни. Приятелят им умрял от глад, но лодката не потънала. И в края на краищата били изнесени полумъртви на брега на Ватуа.
С разказа си тези трима таитяни разрешиха една важна научна задача, която отдавна занимаваше умовете на европейските учени: по какъв начин хората са могли да се разселят по тихоокеанските острови, разположени толкова далече един от друг. Островитяните нямат кораби, а лодките изглеждаха годни само за малки крайбрежни пътувания. И ето, на Кук му хрумна мисълта, че морето може случайно да отнася хората на островите, също както отнася там семена, треви и растения.
Кук предложи на таитяните да ги върне в родината им, но те отказаха. На Ватуа вече имаха и жени, и деца, не им се искаше да ги изоставят.
Омай се зарадва много от срещата си със своите земляци. Той ги разведе по кораба и между другото им показа овцете. За почуда на моряците те взеха овцете за гигантски птици и питаха защо са им отрязани крилете.
После поведоха Омай на брега. С тях отиде лейтенант Гор, който искаше да разгледа острова. Ватуйците ги наобиколиха и където и да отидеха, вървяха подире им на огромна тълпа. Омай видя яма, в която гореше огън, заграден от всички страни с нажежени камъни, и се изплаши. Помисли, че е попаднал при людоеди и ей сега ще го изпекат на тези камъни. Но се оказа, че намеренията на ватуйците бяха най-добри. Те изпекоха върху камъните риба и нахраниха гостите.
Привечер Гор и Омай решиха да се върнат на кораба, но ватуйците не искаха да ги пуснат. Казваха им:
— Останете да живеете с нас. Добре ще ви бъде.
Гор се опита да се приближи до лодката си, но го хванаха отзад за куртката и той не можеше да направи нито крачка.
Тогава Омай посочи на ватуйците топовете, които стърчаха от бойниците на корабите, и каза, че всеки такъв топ с един изстрел може да унищожи целия им остров.
— Ако не се върнем веднага на кораба, великият вожд Кук ще почне да стреля.
Ватуйците се разсмяха гръмко. Те помислиха, че Омай ги лъже, за да ги сплаши.
Тогава Омай извади два патрона от пушката, изсипа барута в една ямичка, засипа я с пясък, направи фитил от суха трева и го запали. Раздаде се взрив. Ватуйците побледняха от страх.
— Аз ей така само се пошегувах — заяви Омай, — но ако не ни пуснете…