Пуснаха ги веднага.
След като напусна Ватуа и откри още няколко малки островчета, Кук зави на запад и пое към островите Тонга, които при предишното плаване нарече Острови на дружбата.
ПРАЗНИК НА ПЛОДОРОДИЕТО
Жителите на Островите на дружбата ги посрещнаха радушно. Беше краят на есента (май в Южното полукълбо отговаря на нашия ноември). Островитяните току-що бяха прибрали реколтата и празнуваха шумно това събитие.
Над всеки остров се носеше ек от песни и барабани. Не можеше да се измисли по-сполучливо време за търговия. Жителите на островите даваха купища плодове за една брадва и парче памучен плат. Навред канеха мореплавателите да участвуват в празненствата и те, изморени от трудния и еднообразен морски живот, се веселяха на драго сърце заедно с островитяните.
Островитяните насядаха в широк кръг върху тревата, заудряха върху барабаните, направени от издълбани пънове, и в средата излезе млад воин с копие в ръка. Той започна гръмко и дръзко да призовава желаещите да излязат на двубой с него. Желаещ тозчас се намери и закипя бой. Те налитаха един срещу друг, като си нанасяха и отбиваха удари. Тълпата ги окуражаваше с провлечен вой. Ала англичаните веднага забелязаха, че това е само игра, безобидна фехтовка, че всеки гледа да не нарани неволно противника си. Накрая единият докосна леко с острието на копието гърдите на другия и бе признат за победител.
Отново заудряха барабаните и започна юмручен бой. Една двойка борци сменяше друга и накрая за почуда на англичаните в кръга влязоха две дебели жени, които с необикновена ловкост и ярост се заеха да си нанасят удари.
Когато всички тези състезания свършиха, островитяните почнаха да молят Кук да им покаже изкуството на белите хора. Кук изведе на брега една рота морска пехота и стори истински парад — с духова музика, с маршировка, с учебна стрелба в цел.
Островитяните бяха във възторг. Особено им се харесаха лъскавите медни тръби и оркестърът. Впрочем към самата музика останаха равнодушни и се възхищаваха само от гърма на барабана.
След парада те веднага поискаха да покажат преимуществото си над белите хора. Сто и пет украсени с рисунки воини се построиха в колона и започнаха да маршируват, като се разделяха в различни страни ту по двама, ту по трима и отново се събираха. С точността, стройността и еднообразието на движенията те далеч надминаваха добре обучените войници. Крачките им постепенно се ускоряваха, размахванията на ръцете ставаха все по-широки и накрая маршировката се превърна в боен танц. Те отмерваха такта с удари на дланите по голите си тела и цялата тълпа, изпаднала в див възторг, пригласяше с гърлен, ритмичен вой. Това страшно представление продължи, докато всички играчи не се строполиха в изнемога на земята.
Кук реши да се възползува от настъпилия здрач и да позабавлява туземците с фойерверки. Изпратеният на кораба човек донесе ракети и във вечерното небе с трясък се понесоха огромни разноцветни звезди, под върховете на дърветата бавно заплуваха бляскащи кълба, а край брега се завъртяха шумни огнени колела. Островитяните бяха потресени, възхитени и изплашени от това необикновено зрелище. Безмълвно, със затаен дъх, те проследяваха всяка ракета и оттогава започнаха да смятат англичаните за вълшебници.
След изобилна вечеря, която се състоеше от банани и плодовете на хлебното дърво, празникът продължи. Отначало танцуваха девойки с бели цветя в черните си коси, после почтени майки на семейства, след тях младежи, възрастни воини и беловласи вождове. Всички те бяха ловки, пъргави и неуморими.
Нощта беше звездна и топла. Над главите на моряците се поклащаха палмови листа. Спокойният океан шумолеше в крайбрежния пясък. Пътешествениците отдавна не бяха прекарвали времето си толкова приятно.
Празникът продължи до утринната зора и беше вече съвсем светло, когато уморените англичани се върнаха на кораба.
Моряците плаваха от един остров на друг и навред ги посрещаха радушно. Те можеха да ходят навсякъде, където им хрумне, и да правят всичко, каквото пожелаят. Островитяните се привързаха особено много към Омай; те го молеха да остане завинаги на Острова на дружбата и дори му обещаваха да му се подчиняват като на вожд. Но Омай копнееше за родината си.
Кук закупи много съестни припаси, но за съжаление нийде не можа да намери хубава прясна вода — във всички рекички на Островите на дружбата водата беше горчива и мътна.
О, той побърза към чистите ручеи на Таити.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОМАЙ
На Таити посрещнаха Омай с равнодушие. Никой не му обърна внимание. О-Ту, когато дойде на кораба, едва се поздрави с него. Само сестрата на Омай, бедна жена, обременена от множество деца, се просълзи, когато видя брат си, пропътувал целия свят.