— Били ли сте някога на самия връх? — попита ги Монерон.
— Не — отвърна старши водачът. — На самия връх не се е качвал още нито един човек. Там се намират дяволски писмена и онзи, който ги види, няма да се върне назад.
— Охо! — извика Монерон. — Дяволски писмена! Бих искал да прочета какво пише дяволът!
Тръгнаха на път рано сутринта, щом се поразведели. Долу, в подножието, беше вече горещо и жегата се засилваше с всеки изминат час. Шест човека и три мулета вървяха нагоре по пътечката между палмови гори. Ту тук, ту там виещи се лиани преграждаха пътя им и се налагаше да ги прерязват с брадви. Наоколо шумеше гъста тропическа гора. Сред клоните пърхаха малки жълти птички — канарчета, които ние, жителите на студените страни, сме свикнали да виждаме само в клетки. Тенериф е един от островите на Канарския архипелаг. А Канарският архипелаг е родина на канарчетата.
Отначало нанагорнището не беше много стръмно и пътниците се движеха доста бързо. Към пладне палмовата гора се свърши. Колкото по-нагоре се изкачваха, толкова по-прохладно ставаше и тропическата растителност се сменяше с южноевропейска. Това беше най-богатата част на острова. Пътечката се губеше в лозя. Мулетата обръщаха глави ту натам, ту насам и късаха лозови листа.
В два часа през деня на брега на един планински ручей пътешествениците спряха да починат и стояха там до шест часа.
Привечер, когато се захлади, продължиха пътя си. С всяка крачка пътечката ставаше все по-стръмна. Лозята свършиха. Пътечката се виеше между огромни буци застинала лава.
Монерон, здрав, як човек, с мъка настигаше водачите. А физикът Ламанон съвсем капна. Наложи се да го качат на едно от мулетата и да го вържат с въже за седлото, за да не падне.
Вървяха в здрача, докато не се мръкна съвсем. Тогава накладоха огън и легнаха да спят.
На другия ден, щом се развидели, и те станаха. Оттук, отгоре, френските фрегати в залива изглеждаха като малки корабчета играчки, направени от хартия. Всички острови от Канарския архипелаг, съвсем незабележими от брега, се виждаха ясно на хоризонта. Но Пико де Тейде беше толкова далече, колкото и в самото начало.
Пътечката, която водеше нагоре, всяка минута се раздвояваше, разклоняваше се. Водачите сякаш по инерция отгатваха посоката — изглеждаше немислимо да се запомни целият този лабиринт. Нанагорнището на места беше толкова стръмно, че хората трябваше да се движат пълзешком и да дърпат след себе си мулетата за въжетата. Ламанон, уморен и изгубил сили, се мъчеше да не изостава от спътниците си, дори ги ободряваше и с любопитство разглеждаше всяко камъче, всяка тревичка. Слънцето се издигна вече доста високо, но жегата не беше мъчителна. Подухваше прохладен ветрец.
— Гледайте, борове! — извика Ламанон.
Започна сурова северна гора. Тук не долитаха канарчета. Мъчно можеше да си представи човек, че там, долу, растат тропически палми, оплетени от лиани.
— Колко различни климати на едно малко островче! — учудваше се инженер Монерон.
До късно вечерта се катереха през боровата гора. Вечерта намериха една яма, защитена от вятъра, и се настаниха в нея да спят. Втората нощ, която прекараха на склона на Тенерифския връх, зъзнеха от студ, макар да лежаха край огъня и да се притискаха до топлите хълбоци на мулетата.
На третия ден боровата гора свърши. Останаха само камъни, обрасли с мъх. Природата в този пояс на планината напомняше природата в тундрата. Фрегатите в пристанището изглеждаха като едва забележими точки. Пътниците на два пъти видяха диви кози, които скачаха от камък на камък. Облаците плаваха далеч долу и хвърляха тъмни сенки върху морската шир.
Склонът ставаше все по-стръмен и по-стръмен. Мулетата не можеха да вървят по такава стръмнина. Сега те не облекчаваха изкачването, а го затрудняваха — хората трябваше почти през цялото време да дърпат животните с въжета.
Беше решено да оставят мулетата с двама от водачите, които да ги пазят. Другите двама водачи придружаваха французите по-нататък.
Склонът беше толкова стръмен, че можеха да се движат само на четири крака. Пико де Тейде сега не изглеждаше далече. Монерон и Ламанон вече не се съмняваха, че ще успеят да го изкачат, когато неочаквано и двамата водачи заявиха, че не ще направят повече нито крачка и ще се върнат незабавно назад при мулетата.
— Вие, французите, изглежда, не вярвате в бога, не се страхувате от дявола, щом се решавате да вървите по-нататък — казаха те. — Там има дяволови писмена и този, който ги види, няма да се върне назад.