Дъждът се изливаше цели два часа, без да престава, и спря също тъй внезапно, както и започна. От небето рукнаха знойни слънчеви лъчи, облакът се сви в едно облаче и се стопи на хоризонта. Палубата изсъхна за няколко минути. Но жегата не беше така мъчителна, както преди. Дишането стана по-леко. Бурята донесе на всички облекчение.
По случай преминаването на екватора готвачът нагости всички с шунка, запазена специално за тоя случай. Вечерта целият екипаж на „Компас“ излезе на палубата. Един от моряците се маскира като Нептун — древния бог на моретата. Така повеляваше старинният моряшки обичай. Всички обливаха Нептун с ведра вода. Той тичаше мокър по палубата и се сърдеше. После всички се гонеха и се обливаха с вода. След десет минути на двете фрегати не остана нито един сух човек. Офицерите участвуваха в тази игра наравно с моряците. Когато се измориха да играят, моряците дълго разглеждаха бляскащия на небето Южен кръст — съзвездие, което се вижда само в Южното полукълбо.
Екваторът остана назад.
ХРАБРИЯТ КОМЕНДАНТ
По пътя към нос Хорн Лаперуз възнамеряваше да спре на още две места — при остров Тринидади и при бреговете на Бразилия.
Остров Тринидади, малък къс земя, загубен сред Атлантическия океан, интересуваше Лаперуз главно защото там преди него не бе ходил нито един французин. За този остров във Франция знаеха само по описанията на португалците и англичаните. И Англия, и Португалия включваха остров Тринидади в числото на задморските си владения. Французите нямаха и представа кому принадлежеше в действителност. Те не знаеха има ли там удобно пристанище, може ли да се запасят с прясна вода, живеят ли там хора и какви растения и животни има.
Скалистите брегове на остров Тринидади бяха забелязани от фрегатите сутринта на 16 октомври. Това бяха печални брегове — кафяви камъни, изгорени от слънцето. Нито едно дърво, нито една тревичка.
Пристанището, което скоро намериха, бе толкова малко, че Лаперуз не се реши да въведе в него корабите си. На брега зад пристанището се издигаше каменна кула. На кулата се развяваше португалско знаме.
— Тук са португалците, а не англичаните — каза Лаперуз.
При появата на чуждестранните кораби край острова в португалското селище се дигна суматоха. Лаперуз видя през далекогледа си колко припряно се отваряха и затваряха вратите на бордеите, как по единствената уличка тичаха назад и напред фигурки в бяло, как на кулата се появиха някакви хора, които размахваха възбудено ръце.
Бе решено да не влизат в пристанището, а да изпратят лодка.
За командир на лодката Лаперуз назначи лейтенант Бутен, като му даде в помощ десет моряка и ботаника дьо Френ, който знаеше португалски език.
Когато се приближиха до брега, Бутен видя странна процесия, тръгнала към френската лодка. Тази процесия се състоеше от двеста души, облечени в нощници. Освен нощниците върху им нямаше нищо — ни куртки, ни панталони, ни шапки. Те всички бяха старци и инвалиди: един нямаше ръка, друг беше с дървен крак, на трети окото беше превързано с някакъв мръсен парцал. Но всеки мъкнеше пушка. Пушките бяха тежки, дълги, излезли от употребление най-малко сто години преди пътешествието на Лаперуз.
Тази чудновата армия командуваше слабичко, побеляло старче. Само то беше с военен мундир — с бели еполети със звезди и златни нашивки. Когато се приближиха до лодката, то се поклони ниско и притисна дясната ръка до сърцето си.
— Господин чуждестранен офицер — каза старчето на Бутен с треперещ старчески глас, — моля ви да отпътувате от моя остров. Не погубвайте мен, стареца. Аз съм тукашният комендант и на мене ми е заповядано да не пускам чужденци на острова. Но как мога да не ви пусна! Та нали единственият ми топ е ръждясал. Той не е стрелял нито веднъж от хиляда седемстотин и пета година. А миналата седмица проведоха учение на войниците и се оказа, че на всеки десет пушки девет не стрелят. Съдете сами, мигар аз мога да се сражавам с две огромни фрегати? А ако ви пусна на острова и за това научи началството, ще ме арестуват като изменник и ще ме хвърлят в тъмница. Влезте в положението ми, господин чуждестранен офицер. Съжалете ме! Идете си оттук.
Бутен с помощта на дьо Френ обясни на коменданта, че французите са дошли на острова с най-мирни намерения и молят само разрешение да съберат за колекцията си растящите на острова треви, да се запасят с прясна вода и да купят провизии.
Но комендантът стоеше твърдо на своето.