На 22 февруари 1786 година двата кораба се приближиха до самия бряг, където на картата с малко колелце бе означен град Консепсион. Времето беше чудесно — безветрено, ясно, не прекалено горещо. „Компас“ пръв заобиколи носа и влезе в залива. Капитанът взе далекогледа и започна да разглежда приближаващия се бряг.
Той побледня, остави далекогледа, после отново се взря, после пак го остави и викна на застаналите до него офицери:
— Повикайте при мене господин Дажеле!
Дажеле бе най-прочутият френски астроном по онова време. Той придружаваше експедицията на Лаперуз по поръчение на Академията на науките.
— Господин Дажеле — обърна се към него капитанът, — сигурен ли сте, че сте изчислили правилно скоростта на нашите кораби?
— Сигурен съм.
— Може би сте се излъгали? Може би се намираме няколко градуса по на юг или по на север, отколкото предполагате?
— Какво приказвате? — обиди се ученият. — Всичките ми инструменти са в пълна изправност. Лично съм проверявал много пъти всяка цифра. Не е възможно да съм се излъгал дори с четвърт градус.
— И къде според вас се намираме? — нетърпеливо попита капитанът, като хапеше от яд устни.
— В залива на град Консепсион.
— Консепсион? Къде е вашият Консепсион? — каза Лаперуз, като сложи пред очите на астронома далекогледа.
Дажеле погледна през кръглото изпъкнало стъкло и за малко не изпусна далекогледа от ръцете си.
— Не разбирам… Не е възможно да съм се излъгал… Всичко съм проверил…
На брега нямаше нито назъбена крепост, нито каменни къщи, нито камбанарии. Черните гърбове на отвесни голи скали блестяха на слънцето. Град Консепсион бе изчезнал безследно.
На „Астролабия“ ставаше същото, каквото на „Компас“. Капитан дьо Лангл крачеше по палубата с далекогледа в ръце и напразно се мъчеше да намери изчезналия град.
Двата кораба спряха посред залива.
— Гледайте, капитане — каза Дажеле и подаде далекогледа на Лаперуз. — Там, в далечината, има някакво селце.
— Да — отвърна Лаперуз, — няколко къщички. Две черкви на два хълма…
— Две черкви на два хълма? — извика Дажеле, като изтръгна далекогледа от ръцете на Лаперуз. — Вие знаете ли кое е това село?
— Не, не знам.
— Това е Талкауано.
— Каква Талкауано?
— Селото. Талкауан се намира до Консепсион. В испанските описания на тази местност се казва: „До Консепсион се намира селцето Талкауано, забележително с двете си еднакви църкви, разположени на два еднакви хълма“.
Но от това откритие всичко стана още по-неразбираемо. Селото до града бе оцеляло, а градът бе изчезнал…
Дажеле отново определи дължината и ширината и отново се убеди, че всичките му изчисления бяха правилни.
До осем часа вечерта двата кораба лавираха в залива. Едва привечер дежурният моряк видя лодка, която плаваше към „Компас“.
Всички изтичаха на палубата. Моряците с нетърпение очакваха лодката. Всички искаха да узнаят по-скоро тайната на изчезналия град.
В лодката при веслата седяха шестима гребци. На носа имаше двама души — единият брадат, в просто моряшко облекло, другият в малиновочервено наметало със сребърна везба и широкопола шапка, украсена с огромни черни пера. На хълбока му висеше права шпага със златен ефес.
Пуснаха от кораба въжената стълба и двамата новопристигнали се изкачиха на палубата.
— Полковник дон Хуан Мигел Мария Хосе Постиго — се представи на Лаперуз извезаният със сребро испанец, като свали шапка и направи дълбок поклон. — А това е лоцманът — прибави той и посочи пристигналия заедно с него моряк, — който ще въведе вашите кораби в пристанището на град Консепсион. Добре дошли в нашия град! Кралят изпрати заповед от Мадрид да ви посрещнем като испанци.
— Дон Хуан Мигел Мария Хосе Постиго — каза смутено Лаперуз, като огледа още веднъж с недоумение бреговете, — но къде е вашият град Консепсион? Аз стоя тук цял ден и не виждам никакъв град.
— Не се безпокойте! — отговори дон Постиго. — Градът се премести.
И ето какво научи Лаперуз от испанеца.
В 1751 година в Чили станало земетресение. Жителите на Консепсион избягали през нощта от събарящите се къщи и с ужас забелязали, че морето бавно пълзи към брега. Вълните поглъщали къща след къща, улица след улица, площад след площад. Ужасените жители хукнали към планините. На сутринта, когато се разсъмнало, те не намерили града си. Целият бил погълнат от морето. Оцеляло само близкото селце Талкауано. На мястото на града се образувал залив. В ясно време рибарите виждат в прозрачната вода на този залив къщите, църквите и крепостта.