— А какво стана с жителите на града? — попита Лаперуз.
— Те живяха цяла година на лагер в планините и оплакваха погиналото си имущество. А после решиха да построят нов град. Избраха място на брега на река Био-био. Пристанището Консепсион сега се намира в устието на реката.
ЧИЛИЙСКИ НРАВИ
„Компас“ и „Астролабия“ влязоха в пристанището късно през нощта.
Сутринта пристигна на яхта комендантът на града дон Диего Квехада. Той докара подарък на Лаперуз сто заклани овена, двеста свински бута, купища говеждо месо и плодове. Наметалото му бе извезано още по-разкошно от наметалото на дон Постиго и той се кланяше почти до земята.
— Нашият губернатор дон Хигинс — каза дон Квехада, — ще бъде дълбоко огорчен, когато научи, че сте пристигнали в негово отсъствие. Той би бил щастлив да ви приветствува лично, но сега е зает с войната срещу въстаналите индианци.
Лаперуз бе извънредно доволен от подаръците на дон Квехада. Припасите, взети от Бразилия, бяха вече почти изядени. Щедрите подаръци на испанците осигуряваха целия екипаж с месо за няколко месеца. На Лаперуз оставаше да купи само брашно.
Когато разгледа кораба, дон Квехада се учуди много, че всички части са здрави, че в корпуса на кораба няма нито една пукнатина, нито една дупка.
— Нашите кораби, които заобикалят нос Хорн — каза той, — пристигат пробити и незабавно се отправят в ремонт.
Когато чу, че Лаперуз намерил при нос Хорн спокойно море, той заяви, че това е незапомнен случай.
Още по-учуден остана испанецът от здравия вид на екипажа.
— Нима на корабите си нямате нито един болен моряк? Нима не са ви засегнали нито скорбутът, нито треската?
— Нито един — отговори гордо Лаперуз.
— Имате късмет — каза дон Квехада. — Да заобиколите Американския материк и това да не ви струва нито една счупена мачта, нито един болен моряк!
Лаперуз, дьо Лангл и Дажеле, придружени от неколцина офицери, слязоха на брега. Взеха със себе си и географа Бернизе, за да състави карта на новия град.
От града излезе да ги посрещне целият гарнизон. Консепсион посрещна Лаперуз като велможа. Комендантът, дон Квехада, му отстъпи половината от двореца си и го канеше да остане при него през цялото време, докато корабите стоят в консепсионското пристанище. Лаперуз се съгласи на драго сърце.
Гостоприемството и щедростта на Квехада отначало му бяха необясними. Но после се досети каква е работата.
Когато във Франция започнаха да подготвят експедицията на Лаперуз, френският посланик при испанския двор помоли испанското правителство да окаже съдействие на предполагаемата експедиция. До всички испански пристанища, разположени във всички части на света, бяха изпратени заповеди с подписа на краля, в които се предписваше да се окаже на Лаперуз най-добър прием. Една от тези заповеди получи и дон Квехада. Той през целия си живот не бе получавал заповед, подписана от краля. Никога още в Консепсион не бе пристигал такъв важен документ. Дон Квехада не знаеше кой е този френски мореплавател. Той е сигурно много могъщ и важен човек, щом за него пише лично кралят! И дон Квехада с всички сили се стараеше да угоди на своя гост.
Впрочем французите скоро разбраха, че дон Квехада съвсем не е толкова щедър, колкото им се стори отначало. Когато купуваше жито за корабите, Лаперуз бе поразен от чилийската евтиния. За няколко медни монети даваха огромен вол. Овните продаваха само на дузини — един овен беше толкова евтин, че не си струваше да се продава отделно. Пшеницата на консепсионския пазар струваше осем пъти по-евтино, отколкото във Франция. При такива цени не е трудно да бъдеш щедър.
Богатството на тази страна порази Лаперуз. Конете, кравите и овцете, докарани от Европа, тука се разплождаха необикновено бързо. Чилийските планински пасбища бяха покрити с диви и полудиви стада. Край чилийските брегове се въдеха огромно количество китове. Те влизаха безстрашно в пристанището на Консепсион и обливаха с фонтаните си корабите.
Но въпреки тези природни богатства жителите на Чили бяха много бедни. С вълната от овцете си те биха могли да снабдят половината от фабриките за сукно в Англия, с говеждото си месо да изхранят половината Европа. Но алчността на испанския крал ги разоряваше. На всяка стока, внасяна и изнасяна от Чили, той налагаше такива мита, че търговията бе невъзможна.
Ала не само митата разоряваха тази плодородна страна. В Чили имаше много манастири и монаси. Селяните даваха на монасите една десета част от своите доходи.