— В лодките! — изкомандува дьо Лангл. — Трябва да бързаме на фрегатата. Утре в зори потегляме оттук.
И наистина на сутринта Лаперуз заповяда да вдигнат котва.
Когато излезе на палубата, забеляза във водата край „Компас“ същите шестима островитяни, които го бяха посетили преди три дни. Той им разреши да се качат горе. С почуда моряците видяха, че островитяните са домъкнали дълго въже, сплетено от водорасли. Без да обръщат никому внимание, те опънаха въжето си през цялата палуба от носа до кърмата. Въжето беше малко по-дълго от кораба, но те откъснаха от въжето излишното парче и го хвърлиха в морето.
— Разбрах! — извика Лаперуз. — Те са решили да премерят точно дължината на нашата фрегата.
Островитяните сгънаха делово въжето си и скочиха във водата. Вятърът наду платната.
Остров Пасха изчезна бавно в далечината.
ПО ВОДНАТА ПУСТИНЯ
От остров Пасха Лаперуз се насочи право на север. До пристигането в Северна Америка му предстоеше още една спирка — на откритите от Кук Хавайски острови.
„Навсякъде преди мене е бил великият Кук — мислеше си с тъга Лаперуз. — Кога най-после и аз ще открия някаква земя, която да не е известна на нито един мореплавател?“
Онази част от Тихия океан, която се простира между остров Пасха и Хаваите, бе още съвсем непозната за европейците. Корабите на Кук стигнаха до Хаваите от съвсем друга страна и Лаперуз се надяваше, че ще успее да открие в това непознато море нови острови.
На върха на мачтата закачиха кош. В него почти всеки ден от сутрин до вечер седеше моряк с далекоглед. Вълните ту издигаха, ту спускаха фрегатата, кошът се люлееше като люлка, но морякът, който висеше на страшна височина, не откъсваше поглед от хоризонта. Когато от люлеенето му ставаше лошо, смъкваха го долу и в коша слагаха друг. Моряците се съгласяваха охотно на тази мъчителна работа, защото на онзи, който пръв види бряг, Лаперуз обеща голяма награда.
Зад фрегатата денем и нощем плуваха ята риби. Отдавна вече моряците не бяха яли прясна храна — все сланина и сланина. Те си направиха въдици и в свободните часове се залавяха да ловят риба направо от борда на кораба. Но рибата не се хващаше на въдицата. Тогава измислиха друг способ. Направиха от тел малки харпуни и започнаха да ги запокитват в рибите. Имаше толкова много риба, че често попадаха в целта. Измъкваха харпуна заедно с голямата мятаща се риба на палубата.
Понякога рибата бе толкова голяма, че връвта не издържаше и се скъсваше. Рибата отплуваше, като отнасяше и харпуна. Но случваше се и след няколко дни тази същата риба да бъде улучена втори път и моряците изваждаха своя стар харпун от гърба й. Това ги учудваше много.
— Едни и същи риби плуват подире ни ето вече две хиляди мили! — казваха те.
На 5 май преминаха екватора и навлязоха в Северното полукълбо. Отново нощем заедно с Южния кръст на небето сияеше Голямата мечка.
На 28 май 1786 година видяха планините на Хавайския архипелаг. Непознатото море между остров Пасха и Хаваите бе изминато. Лаперуз заповяда да свалят коша от мачтата. Не му провървя. Сред това огромно водно пространство, където никога преди него не бяха минавали мореплаватели, той не намери нито един остров.
ЛАПЕРУЗ ПРИ ХАВАЙСКИТЕ ОСТРОВИ
Хавайските острови се издигаха като зелени бухлати лехи над синята океанска шир. Нежните очертания на къдравите планини трептяха в прозрачния въздух.
Фрегатите навлязоха в пролива между два острова. Отдясно се намираше остров Мауи, на който бе убит Кук, отляво — остров, който Кук бе видял отдалеч. Лаперуз свърна наляво.
Островът представляваше цветуща градина. Дори шумът на прибоя не можеше да заглуши пронизителното чуруликане на птиците. Високите палми кимаха на корабите с къдравите си глави. От горите се стичаха ручеи и лъкатушейки през многолюдни села, се вливаха в морето. Около селата растяха банани, посадени в прави редици. Вятърът донасяше от брега сладък мирис на цветя.
Ала се оказа, че не е лесно да се приближат до острова. Лаперуз не можеше да намери никъде залив. А да спре точно по средата на пролива между двата острова беше твърде рисковано — силният поривист вятър би откъснал фрегатите от котвите. Не можеха да слязат на брега дори с лодки, защото край брега бушуваше прибой, с който не би се справила нито една лодка. Капитанът стискаше юмруци от гняв. Особено съблазняваха моряците ручеите. Водата, която бяха взели в Консепсион, почна да се разваля и беше неприятна за пиене.
Лаперуз реши да заобиколи острова. Той се надяваше да намери залив от другата страна. А в това време от брега се спусна цяла флотилия бързи лодки, натоварени с всевъзможни неща: живи свине, риба, банани, кокосови орехи и някакви червени тъкани. Лодките се опитваха да стигнат до корабите, но щом се приближаваха към „Компас“ или „Астролабия“, вълните, вдигнати от кораба, ги прекатурваха с дъното нагоре. Но хавайците, както и всички полинезийци, бяха удивителни плувци. Те отново обръщаха лодките си, спасяваха потъващите свине, улавяха кокосовите орехи и отново се носеха към фрегатите.