Най-после съюзът бе сключен. Кук подари на Тупия и Оберея няколко брадви и купчина разноцветни гердани.
Наближаваше 3 юни — денят, когато планетата Венера трябваше да мине през слънчевия диск. Астрономът Грин с помощта на моряците започна да строи на брега малка обсерватория.
Когато обсерваторията беше вече почти готова, случи се събитие, което за малко не скара пътешествениците с таитяните.
Грин работеше на брега само до обяд, а през другото време оставяше за охрана на обсерваторията въоръжен отряд от тридесет души под командата на лейтенант Пикерсджил. Този отряд скоро свикна с миролюбието на туземците и моряците вместо да пазят, се надбягваха с таитяните, играеха на прескочикобила, пееха хорово песни. Пушките само им пречеха и те спокойно ги оставяха до стената.
Веднъж един млад таитянин се приближи до пушките и започна да ги оглежда с любопитство. Хареса ги много и взе една пушка в ръка, за да я разгледа по-добре.
— Остави я на място! — викна му лейтенант Пикерсджил.
Ала таитянинът или не разбра, или пък не пожела да се подчини и продължаваше да държи пушката в ръце. Тогава лейтенантът, за да го сплаши, стреля във въздуха.
Таитянинът подскочи и хукна презглава към гората, отнасяйки пушката със себе си. Пикерсджил стреля подире му и го уби на място.
Тутакси се събра тълпа. Наобиколиха убития от всички страни. Майката занарежда над него. Бащата настояваше за отмъщение. И когато Кук чу изстрела и дойде на брега, почти всички бяха въоръжени с копия и се готвеха за бой.
За щастие на англичаните на брега се оказа Тупия. Този велможа се привърза към моряците, учудваше се на ума им и неотлъчно ходеше подир тях. Сега той се изкачи на един камък и произнесе реч.
Той говори дълго и разумно колко е изгодно за таитяните да търгуват с англичаните. Той искрено смяташе за скъпоценности тези стъклени мъниста, които англичаните даваха на таитяните в замяна на техните стоки.
— Това убито момче само е виновно — казваше той. — То извърши кражба и заслужено е наказано.
Тълпата слушаше внимателно Тупия и в края на краищата се съгласи с него. Мирните отношения бяха възстановени. Само Кук остана на особено мнение. Той смяташе убийството на младия таитянин за безсмислена постъпка и затвори лейтенант Пикерсджил в карцер.
Целия ден на 3 юни Грин и Кук се затвориха в обсерваторията. Там беше много задушно. През цялото време те се редуваха на окуляра на телескопа и записваха всичките си наблюдения.
А в това време Бънкс скиташе по острова и наблюдаваше живота на таитяните. Веднъж срещна неколцина пияни и се заинтересува с какво питие са се напили. Скоро успя да разбере. На една поляна бяха насядали петнадесетина мъже и всички дъвчеха мълчаливо стъблата на някакво растение. Когато цялото стъбло се просмукваше със слюнка, те я изстискваха в една обща глинена чашка и после жадно пиеха тая рядка каша, която наричаха кава.
Когато се напиваха, започваха да пеят и танцуват.
Таитянските веселяци посрещнаха Бънкс много приветливо. Поднесоха му чашка с кава и бяха много учудени, когато той отказа да опита това питие. Бънкс седна малко настрана и се заслуша в песните им.
Те пееха:
Заслушан в тези думи и еднообразни звуци, Бънкс разбра, че таитяните нямат определена, предварително измислена песен. Пееха всичко, което им идваше наум. Сега те мислеха за белите хора — и белите хора се появиха в песните им.
Ала на Таити нашите пътешественици бяха поразени най-много от гробищата. Таитяните не заравяха в земята своите мъртъвци. Те построяваха някъде в девствената гора дървена площадка и слагаха върху нея покойника, като в едната ръка му пъхаха каменна брадва, а в другата копие. Над него правеха бамбуков навес, който пазеше трупа от дъжда. Хищните птици изяждаха за няколко дни месото на мъртвеца и оставяха само скелета.
Англичаните, които скитаха из острова, неведнъж се натъкваха на тези гробници. Жителите на Таити се страхуваха от своите покойници и за да ги умилостивят, слагаха при краката им кокосови орехи и банани.