— Ура! — викаше екипажът на „Астролабия“. — Да вдигнем на ръце Жак, да го вдигнем!
И Жак полетя във въздуха.
На специално изпратена лодка го отведоха на „Компас“, горд и щастлив, за да построи и там такава мелница.
СРЕД ВЪРТОПИТЕ
Духаше силен попътен вятър. Корабите бързо се движеха на север. Тропическата жега остана зад тях. Небето се покри с облаци. Въпреки че беше юни, Лаперуз бе принуден да раздаде на моряците вълнени фланели.
На 23 юни от „Компас“ забелязаха снежния връх на Сейнт Илъс, която се намира в Северна Америка недалече от Аляска. Преди Лаперуз я бяха виждали само двама мореплаватели — руският капитан Беринг и англичанинът Джеймс Кук. Тази планина е толкова висока, че може да бъде забелязана от огромно разстояние. Лаперуз трябваше да плава още две денонощия, преди да види брега.
Брегът бе скалист, обрасъл с гъста борова гора. Край него морето беше толкова плитко, че от дъното стърчаха скали, около които ревяха и се пенеха въртопи. Беше невъзможно да се приближат до брега — корабите ще налетят на плитчини. Наложи се да спрат на две мили от крайбрежните скали. Трябваше на всяка цена да намерят хубав залив.
Но това се оказа нелека работа. Макар до брега да имаше само две мили, моряците твърде смътно различаваха очертанията му. Той бе скрит в мъгла. Над мъглата се издигаше само снежният връх на планината Сейнт Илъс.
Корабите потеглиха бавно покрай брега. На Лаперуз му мина през ума, че лодка би могла да се приближи много повече към брега, отколкото кораб. Може би от лодката ще успеят да забележат някакъв залив, някакъв пристан, и бе решено да спуснат лодка.
Лодката командуваше лейтенант д’Екюр. Той също не успя да се приближи към брега, защото бушуващите водовъртежи му преградиха пътя. Попадне ли лодката в такъв водовъртеж, ще се разбие на трески в камъните. Но все пак от лодката брегът се виждаше много по-ясно, отколкото от кораба. Брегът се издигаше стръмен и скалист. Тук нямаше залив. А пък залив им бе необходим. Трябваше да си починат и се запасят с вода, преди да започнат търсенето на протока, съединяващ двата океана.
И ето, седем денонощия корабите на Лаперуз пълзяха бавно покрай брега на север. А между корабите и брега сновеше лодка, от която следяха и за най-малкия нос, за всяка извивка на крайбрежните скали. Лейтенант д’Екюр се бе прославил още в морската школа с храбростта си. Тази си репутация запази и впоследствие. Неговата лодка минаваше толкова близо до ревящите въртопи и водовъртежи, че дори привикналите на всичко гребци побледняваха от страх. Но д’Екюр се присмиваше на страхливостта им и нарочно приближаваше лодката до самия край на клокочещата пяна. Пръските летяха в лицето му. От ранна сутрин той стоеше на носа на лодката, взираше се внимателно в мъглявите очертания на брега и се връщаше на кораба едва по здрач.
— Няма залив! — докладваше той спокойно на Лаперуз, вечеряше и отиваше да спи, за да стане на сутринта и да снове отново цял ден покрай бреговете.
На 2 юли д’Екюр се върна на „Компас“ много по-рано от обикновено. До свечеряването оставаха още няколко часа, когато той се изкачи по стълбата на борда и влезе в каютата на капитана.
— Залив е намерен — каза той, святкайки срещу Лаперуз с дяволитите си очи. — Тука морето навлиза дълбоко в материка. Това е или залив, или…
— Или какво?
— Или проток, който съединява Тихия океан с Атлантическия.
— Странно — каза Лаперуз. — Цялото това крайбрежие е изследвано от капитан Кук. В описанието на неговите пътешествия се казва, че тука той намерил съвършено равен бряг, без никакви заливи.
Пред него на масата беше разгърната картата на западното крайбрежие на Северна Америка, съставена от капитан Кук. Брегът, пред който сега се намираха корабите на капитан Лаперуз, беше означен на картата прав и равен без ни най-малка вдлъбнатина.
— Капитан Кук или не е забелязал този залив — каза д’Екюр, — или пък нарочно не го е означил на картата.
„Ами ако д’Екюр е прав? — помисли Лаперуз. — Ами ако този залив ни изведе в Атлантическия океан?“
Той попита рязко д’Екюр:
— А могат ли корабите да влязат в залива? Уверен ли сте, че някоя плитчина няма да ни прегради пътя?
— Почти съм уверен, капитане. Ивицата водовъртежи пред входа в залива се прекъсва. Следователно там мястото е дълбоко. Проходът, който разделя двете плитчини, не е твърде широк, но все пак двете фрегати ще се поместят свободно в него.
— Измерете точно ширината и дълбочината на прохода между плитчините — заповяда Лаперуз.
За измерването на входа в залива бяха изпратени две лодки. Едната командуваше лейтенант д’Екюр, другата — лейтенант Бутен. Заедно с Бутен тръгна и географът Бернизе, за да състави карта, с помощта на която щеше да бъде по-лесно да се влезе в залива.