Бутен беше по-възрастен от д’Екюр, но д’Екюр се числеше старши лейтенант, а Бутен младши. Така стана, защото д’Екюр беше дворянин, имаше връзки при двора, завърши аристократическото морско училище, а Бутен стигна от най-низши длъжности до лейтенант благодарение на личните си достойнства.
Задрънкаха вилките и двете лодки се понесоха бързо към тесния проход между белите гребени на водовъртежите.
След час д’Екюр и Бутен се върнаха на палубата.
— Едва ли може да се намери по-удобен проход — доложи д’Екюр на капитана. — Да се влезе в залива е по-просто и безопасно, отколкото в Бресткото пристанище.
— Вие забравяте течението, господин д’Екюр — прекъсна го Бутен. — Течението ще тласка корабите назад в морето. А вятърът стихва. При слаб вятър не е лесно да се справиш с течението.
— Оставете това — каза д’Екюр. — Течението е почти незабележимо. Смешно е да се говори за него.
Бутен поклати глава, но не взе да спори.
Решено беше да тръгнат незабавно към залива. Предизвестиха капитан дьо Лангл и двата кораба влязоха един след друг в прохода между плитчините. Проходът се виждаше ясно. Водата в него беше тъмна и дълбока. А отстрани клокочеше зелена пяна, из водата стърчаха каменни блокове. Плитките места се отделяха толкова ясно от дълбоките, че, кажи-речи, и дете можеше да прекара кораб оттук.
Трябваше да бързат, защото след час щеше да почне да се мръква. Зад „Компас“ на няколко сажена от него вървеше „Астролабия“. Вятърът намаляваше с всяка измината минута, платната, доскоро здраво опънати, клюмаха.
— Ако няма вятър — каза Лаперуз, — ще заседнем цяла нощ в това проклето устие.
Но скоро друго започна да го тревожи. Той повика д’Екюр.
— Нима вие, лейтенанте, не знаехте — каза му той, — че корабите не са в състояние да се движат срещу такова силно течение при слаб вятър? Нас ни носи течението. Ние почти не се движим напред. Ако вятърът спре съвсем, или ще бъдем изтласкани назад, в открито море, или ще се разбием в подводните камъни. Нима не забелязахте течението?
Д’Екюр се смути.
— Наистина, капитане, аз не знам какво е станало. Когато бях тука, почти нямаше течение. Лейтенант Бузен ми каза нещо за течението, но то беше толкова слабо…
Лаперуз се замисли.
— Сега е време на отлив — каза той. — Водата от залива се оттегля в морето. А тъй като плитчината прегражда пътя й, тя всичката се е устремила срещу нас през този проход. Вие сте били тука преди два часа. Тогава отливът току-що е започнал и течението е било слабо. Сега то ще се усилва непрекъснато.
Фрегатите навлязоха в най-тясното място на прохода. Платната изплющяха конвулсивно за последен път и се отпуснаха — вятърът изчезна. „Компас“ за секунда остана на място и започна бавно да се връща с кърмата назад. Полека-лека движението ставаше все по-бързо. С изчезването на вятъра престана да действува кормилото. Лаперуз се страхуваше, че „Компас“ ще налети на „Астролабия“. Но за щастие „Астролабия“ също бе понесена назад. Щом двата кораба бяха изнесени от прохода в открито море, отново задуха вятър.
Но не можеше и да се мисли за нов опит да влязат в залива — започна бързо да мръква, а в тъмнината не могат да се различат дълбоките води от плитките.
Цялата нощ корабите прекараха под опънати платна в открито море. Изминаха десет денонощия, откак пътешествениците за пръв път съзряха този бряг. Десет денонощия виждаха полянки, където можеха да си похапнат, ручеи, от които да налеят прясна вода, хубави места за лов и всичко това беше недосегаемо за тях. За тези десет денонощия екипажът капна от умора. Близко до брега управлението на кораб е много по-трудно, отколкото в открито море, защото не може да се върви направо — през цялото време трябва да се мени курсът. А честата смяна на курса караше моряците постоянно да преместват платната. В продължение на десет денонощия хората не успяваха да се наспят, да се нахранят. Отново раздаваха вонящата вода за пиене на дажби.
И на следното утро, щом се развидели, Лаперуз отново се опита да влезе в залива.
На сутринта започна прилив. Този път на входа в залива ги очакваше попътно течение. И Лаперуз отново насочи корабите си към тесния коридор между водовъртежите.
Сега му пречеше не течението, а вятърът. Вятърът духаше откъм брега. Да управляваш кораб срещу вятъра е много трудно и фрегатите дълго не можеха да попаднат в тясното гърло на прохода.
Най-после влязоха — отпред „Компас“, след него „Астролабия“ — и течението ги подхвана.