За щастие по средата на залива имаше малко гористо островче. Наоколо му беше толкова дълбоко, че корабите можеха почти да се долепят до него. На това островче, което се намираше под защитата на двете фрегати, Лаперуз откара платната си.
На острова имаше прохладен извор с прекрасна студена вода. С тази вода напълниха изпразнените през време на плаването бъчви. За някакви си три дни моряците издигнаха край извора обсерватория, ковачница и работилница за ремонт на платна.
Обсерватория бе наречен прост дървен сайвант с отвор на покрива за телескопа. Астрономът Дажеле пренесе в сайванта телескопа и прекарваше там по цели нощи.
Впрочем една нощ той все пак прекара на кораба. Небето беше мрачно, облачно. Той реши, че е безсмислено да остава в обсерваторията и отплава на „Компас“. Всички съоръжения на французите на островчето се охраняваха постоянно от малък отряд морска пехота, защото индианците преплуваха залива и стигаха до островчето, без каквито и да е усилия. През тази нощ обсерваторията, ковачницата и работилницата пазеха дванадесет войници под командата на двама млади офицери — Лористон и Дарбо. Офицерите поставиха войниците на пост под открито небе, а самите те легнаха да спят в обсерваторията. Те се разсъблякоха, простряха на пода мундирите си и си направиха легла от тях, за да им бъде по-меко. Сложиха до себе си пушките и спаха до сутринта.
На сутринта, когато отвори очи, Дарбо с почуда забеляза, че лежи на гола земя. Мундирът му бе изчезнал безследно.
Той разбута Лористон.
Лористон скочи и се развика:
— Къде е мундирът ми? Къде е пушката ми?
Двамата офицери се гледаха в недоумение.
— Обрали са ни индианците — каза Лористон. — Но нали спахме върху мундирите. Как не са ни събудили?
Дарбо вдигна рамене.
Нещастните офицери изскочиха само по долни дрехи от обсерваторията. Войниците, които стояха на пост, им отдадоха чест.
— Видели ли сте тука някого нощес? — попита ги Лористон.
— Съвсем не!
Под дружния смях на целия екипаж откараха на „Компас“ Лористон и Дарбо, увити в одеяла.
СТРАШНИЯТ ДЕН
Към 12 юли кърпенето на платната бе завършено и Лаперуз се приготви да напусне този неприветлив залив. Предстоеше му до септември да проучи още онази никому непозната част на североамериканското крайбрежие, която се простираше между местата, изследвани от Кук, и владенията на испанците в Калифорния. А после, съгласно инструкцията на Министерството на марината, той трябваше да пресече Тихия океан, за да пристъпи следващото лято към изследване бреговете на Азия. Оставаше малко време и Лаперуз бързаше.
Но лейтенант д’Екюр беше недоволен. Чистолюбив и храбър, той мечтаеше за необикновени открития, за небивали подвизи.
— Ние не можем да напуснем този залив, без да го изследваме както трябва — каза той на Лаперуз. — Аз съм почти убеден, че в този залив започва протокът, който съединява Тихия океан с Атлантическия.
— Оставете, д’Екюр — махна с ръка Лаперуз. — Къде може да има тука проток? Та нали целият залив лежи пред нас като на длан.
— Онзи край на залива, който се намира зад островчето ни, е съвършено неизвестен — настояваше д’Екюр. — Той винаги е покрит с мъгла.
— И там е същото, каквото е и тука; бряг, борове, камъни. Над тази мъгла видях върхове на планини.
— Не бъдете толкова сигурен, капитане. Протокът, който съединява океаните, навярно е много тесен. Лесно можем да не го забележим. Спомнете си колко е тесен Магелановият проток.
И като видя, че Лаперуз се колебае, той прибави:
— Отложете заминаването ни още с един ден. Аз се наемам утре да стигна с лодка до другия край на залива. Дотам са всичко на всичко три-четири мили. Привечер ще се върна и ако не намеря нищо, вдругиден ще потеглим на път.
И Лаперуз се съгласи.
На следващото утро времето беше прекрасно. За пръв път през целия престой на експедицията в Северна Америка слънцето се показа иззад облаците.
Д’Екюр се радваше на приятната разходка с лодка. Останалите офицери му завиждаха. Лаперуз трябваше да се съгласи да изпрати с д’Екюр не една лодка, а цели три — две от „Компас“ и една от „Астролабия“. В тях се настаниха всички желаещи.
В най-голямата лодка освен д’Екюр имаше десет моряка. Във втората се качиха Маршенвил и Бутервилие, лейтенанти от „Астролабия“. Те взеха със себе си осем моряка. Най-малката лодка се падна на Бутен, младши лейтенант от „Компас“.
Към Бутен се присламчи Бартоломей Лесепс.
Разходката започна необикновено весело. Най-напред се носеше лодката на д’Екюр. После лодката на Маршенвил и Бутервилие. След тях едва ги настигаха Бутен и Лесепс.