Планините в далечния ъгъл на залива все по-ясно се очертаваха. „Протокът, който съединяваше океаните, ще бъде наречен проток «Д’Екюр», а не «Лаперуз» — мислеше си д’Екюр. — Аз ще открия протока, а не Лаперуз. Лаперуз само ми пречи.“ Сърцето му радостно туптеше. И той непрекъснато подканваше гребците да гребат по-бързо.
Брегът, към който се стремяха, се приближаваше с всеки удар на веслата.
Водата в залива беше спокойна и гладка като огледало и моряците се учудиха много, когато видяха пред себе си бели гребени на вълни. Тези гребени беснееха и клокочеха на извънредно тясно пространство, а зад тях и пред тях се простираше лазурна шир.
Когато се приближиха, моряците видяха, че това беше дълга, осеяна със скали и прерязала целия залив плитчина, о която с грохот се разбиваше някакво подводно, невидимо на повърхността течение. Плитчината се прекъсваше, тук-там в нея чернееха дълбоки ями. Но в тези ями бушуваха силни водовъртежи.
Лодките спряха.
— Трябва да се връщаме — каза Бутен.
— За нищо на света! — извика д’Екюр. — Аз няма да се върна, докато не намеря проток.
— Та там няма никакъв проток — възрази Бутен. — И оттука всичко се вижда. Там има само планини и гора.
— Не възразявайте! — отвърна д’Екюр.
Той беше старши лейтенант и имаше право да постави младши лейтенанта на място. Упоритостта и тщеславието го подтикваха към това.
— Напред! — заповяда той. — А ако вие, Бутен, се страхувате, разрешавам ви да се върнете.
И лодката на д’Екюр се вряза в клокочещата пяна.
Тозчас водовъртежът я завъртя и понесе. Няколко мига тя се държеше на повърхността. После кърмата се издигна високо във въздуха, носът се потопи във водата. Ревящата бездна я погълна.
Там, дето току-що чернееше лодката, пълна с хора, сега клокочеше бяла пяна.
Маршенвил, стиснал зъби, побърза на помощ на давещите се.
— Спрете! — извика Бутен. — Все едно, не можем ги спаси!
Но за Маршенвил бе въпрос на чест да не остави приятелите си в беда. Той не беше толкова опитен като стария Бутен и не виждаше цялата опасност, която го застрашаваше.
Лодката на Маршенвил бе изхвърлена на стърчащата от водата скала и се преобърна.
Тогава най-после и Бутен извика:
— Напред!
Той не искаше да го смятат за страхливец.
Течението подхвана малката неустойчива лодка и я понесе, разклащайки я, в разпенения, клокочещ ад.
Лесепс, бледен от ужас, се вкопчи с двете ръце за скамейката. Те се носеха така бързо, че ушите му свиреха.
Повлече ги към същото място, където загина д’Екюр. Водовъртежът вече бе успял да погълне всички нещастници и на повърхността на водата нямаше никого. После ги помъкна към скалата, о която се разби лодката на Маршенвил. Моряците захвърлиха веслата. Кормчията затвори очи, но лодката прелетя на два-три сантиметра от скалата и като описа широка дъга, излетя от гърмящата пяна назад, в спокойната гладка вода.
Те бяха спасени.
Лесепс си пое дъх и погледна Бутен. Не, лицето на Бутен не изразяваше ни страх, ни радост. В очите на лейтенанта той прочете само изумление.
— Невъзможно беше да не загинем! — каза объркано Бутен. — Нашата лодка е най-неустойчивата от трите. Как останахме живи? Това е чудно. Аз нищо не разбирам.
Печални новини занесе Бутен на Лаперуз. Те се бяха лишили от трима офицери и осемнадесет моряка.
Това беше първото голямо нещастие, постигнало експедицията.
— Да бягаме, да бягаме от този проклет залив! — викаше отчаян Лаперуз.
Но преди да избягат, беше решено да издигнат паметник на загиналите си другари. С тази работа се зае инженер Монерон. Той издяла на острова край обсерваторията голям камък и издълба на него думите:
Тука, в този залив, загинаха двадесет и един моряка.
Пътниче, който и да си ти,
оплачи заедно с нас участта им!
Да се излезе от залива беше толкова трудно, колкото и да се влезе в него. Но и този път моряците успяха да се промъкнат невредими през водовъртежите.
Оттогава моряците, много суеверни хора, започнаха да твърдят, че лодката на Бутен се спасила само защото в нея се намирал Лесепс. Те бяха убедени, че самата съдба пази Лесепс от всякакви нещастия.
КАЛИФОРНИЯ
Късото северно лято беше към края си, но въпреки това Лаперуз искаше да посвети още един месец за проучване бреговете на Северна Америка.
След като излязоха от проклетия залив, който нарекоха Френско пристанище, фрегатите се насочиха на север. Но подир двуседмично плаване Лаперуз се убеди, че бреговете са нанесени съвсем точно на картата на Кук, и пое отново на юг.