Ловецът хвърли кожата. При него дотичаха няколко жени и помъкнаха елена в гората.
Лаперуз ги догони. Тези индианци принадлежаха към племе, което се намираше в съюз с испанците, и го посрещнаха много дружелюбно. Скоро се събра цяла тълпа, около триста човека. Лаперуз им обясни, че иска да завърже с тях търговия и на драго сърце ще купува от тях кожи от диви животни. Индианците се зарадваха и на следната сутрин докараха цели камари лисичи, мечи и еленови кожи. Те ги даваха охотно срещу гвоздеи, гердани, копчета и дори срещу глинени гърнета. Лаперуз се стараеше да купи колкото се може повече кожи, защото знаеше, че във Франция за тях ще им дадат много пари.
КЪМ ГИБЕЛ
В НЕПОЗНАТО МОРЕ
На 22 септември фрегатите напуснаха Монтърейския залив и излязоха в открито море.
Експедицията остави бреговете на Америка и се отправи пряко целия Тихи океан към бреговете на Азия и Китай.
Никога преди това нито един кораб не бе извършвал плаване между Северна Америка и Китай. Цялата тази огромна част на океана беше съвсем неизследвана. На мореплавателите им предстоеше пътешествие от десет хиляди километра по нови за европейците води.
— Надявам се, че поне тука ще ни провърви — казваше Лаперуз, — и ще открием някакви значителни земи.
Пак окачиха на мачтата коша и настаниха в него моряк с далекоглед. Държаха курс право на изток. Седмица след седмица минаваше, а земя не срещаха. Платната и въжетата непрекъснато напомняха, че фрегатите бяха напуснали Европа още преди тринадесет месеца. Въжетата всеки ден се късаха. Моряците не успяваха да закърпят платната. За тринадесет месеца експедицията извърши голяма научна работа, множество наблюдения, но все пак тя не успя да открие протока, съединяващ океаните, нито пък някоя неизвестна дотогава земя.
Лесно е да си представим с какво нетърпение гледаха моряците своя другар, седнал в коша. Но свърши септември, измина целият октомври, половината от пътя до Китай остана назад, а около фрегатите, както и преди, се простираше безбрежният океан. Никъде не се виждаше никакъв най-малък признак на суша.
Най-после на 5 ноември от мачтата се чу дългоочакваният възглас:
— Земя! Земя!
Цялата команда на „Компас“ изтича на палубата. От „Астролабия“, която вървеше отзад, също вече бяха забелязали сушата.
Но скоро разочарование постигна зарадваните моряци: откритата от тях земя се оказа просто огромна канара, която стърчеше самотно от водите на океана. Беше дълга не повече от миля. В чест на Некер, един от най-могъщите министри на кралска Франция, Лаперуз нарече канарата остров Некер. На целия остров Некер нямаше ни дърво, ни ручей. Решиха да не слизат на него, за да не губят напразно време, а да плават по-нататък.
Морето беше спокойно. Вечерта, когато се мръкна, струваше ти се, че корабите се носят по въздуха — толкова тихо беше наоколо. Внезапно Лаперуз, който стоеше на капитанския мостик, чу напред слаб, едва доловим плясък.
Какво е това?
Сякаш вълните се удрят о някакъв бряг.
И изведнъж той различи в мрака смътни очертания на скала. Тя се намираше на няколко десетки крачки от „Компас“, който летеше към нея с пълна скорост.
Лаперуз заповяда на кормчията да направи остър завой. Екипажът се спусна към платната. „Дали ще успеем да завием, или няма?“ — мислеше си Лаперуз.
Тежкият корпус на фрегатата започна бавно да завива. Скалата всяка секунда се приближаваше все повече. И въпреки всичко успяха да завият. Минаха толкова близко до скалата, че камъните одраскаха леко левия борд.
— По чудо се спасихме от гибел — каза Лаперуз. — Ако морето днес беше макар и малко по-бурно, щях да чуя отдалече шума на вълните, които се разбиват о скалата, и нямаше да се излагаме на такъв риск. Благодарение на това предателско спокойствие ние едва не се отправихме на дъното на океана.
— Добре, че „Астролабия“ вървеше не след нас, а отстрани — каза лейтенант Бутен, — в противен случай и тя трябваше да направи такъв остър завой и кой знае дали щеше да се измъкне от бедата.
Скалата, която едва не погуби корабите му, Лаперуз нарече Риф на френските фрегати. Той я означи точно на картата, за да знаят бъдещите пътешественици къде ги дебне опасност.
КИТАЙСКИТЕ ПИРАТИ
В средата на декември неизвестната част на океана остана назад и фрегатите навлязоха във води, често посещавани от европейски кораби, които търгуваха с Китай.
За учудване на целия екипаж Лаперуз нареди на артилеристите да дежурят постоянно при оръдията и заповяда да приведат фрегатите в бойна готовност.