Мутон успя да изпревари тичащите. Той преведе лодката си през пролива, преди те да се покатерят на рифовете. Но затова пък на Бутен не му провървя. В пролива неговата лодка беше подхвърлена на ураганен обстрел с камъни и от двете страни.
Островитяните бяха изкусни каменохвъргачи. Всеки от тях без усилие можеше да запрати камък от един килограм на двадесет-тридесет крачки. Тежките камъни се посипаха в лодката, като чупеха веслата, скамейките, бъчвите и пробиваха черепите.
Един от първите падна Ламанон, ударен от камък в главата. Бутен се хвърли към него, но ученият бе вече мъртъв.
Едва ли щеше да остане и един човек жив, ако лейтенант Мутон не бе дал залп по рифовете от своята лодка. Островитяните отстъпиха и лодката на Бутен излезе в открито море. На нея останаха не повече от десет души, способни да държат гребла. Ранените стенеха високо, мъртвите лежаха един върху друг. Дясната ръка на Бутен беше счупена.
За вода с капитан дьо Лангл тръгнаха около седемдесет души. А на фрегатите се върнаха само четиридесет и девет, и те почти всичките изпоранени и осакатени.
ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА
В края на февруари 1788 година покрай източното крайбрежие на Австралия плаваше неголям кораб под английски флаг.
В този кораб нямаше нищо забележително освен трюма. Той наистина не приличаше на трюмовете на другите кораби. Чугунени решетки го пресичаха надлъж и напреки.
Този кораб командуваше Артър Филип. Той бе откарал в Австралия каторжници, които британското правителство реши да засели в тази далечна, пустинна страна. Така Англия използуваше откритията на Кук.
Капитан Артър Филип сега се връщаше с празен кораб в родината си.
Чугунените клетки, в които доскоро се мъчеха затворниците, бяха опустели. Сега каторжниците скитаха по безкрайните австралийски равнини, като изкарваха препитанието си с лов.
Капитан Филип повече от година беше напуснал родината си и сега бързаше много. Пътешествието започна благополучно, духаше попътен вятър.
Една сутрин, когато оглеждаше хоризонта с далекогледа си, капитан филип забеляза две големи фрегати, които бързо пресичаха пътя му. Капитан Филип бе смутен. Той не бе чувал, че британското правителство се готви да изпрати военни кораби в австралийски води. Но когато забеляза на фрегатите френски флаг, капитанът се изненада още повече. През последните десетилетия Англия и Франция много пъти воюваха една срещу друга. Последната война бе свършила само преди четири години. Възможно беше през времето, когато той отсъствуваше от родината си, да е избухнала отново война. Капитан филип погледна дулата на многобройните оръдия на френските фрегати, после двата си стари топа и реши, че работата му е спукана.
А в това време от фрегатите забелязаха кораба на капитан Филип и се насочиха право към него. Какво да прави? Да избяга? Но бързоходните фрегати лесно ще го настигнат. Ако се опита да избяга, навярно ще ядоса французите. Капитан филип се остави в ръцете на съдбата, намали скоростите и зачака.
След половин час той възложи управлението на кораба на своя щурман, качи се в една лодка и се отправи на гости на френската фрегата „Компас“. Спуснаха стълбата. Когато се качи на кораба, капитан филип с опитното око на моряк забеляза веднага, че на френската фрегата не всичко е благополучно. Защо на такъв огромен военен кораб екипажът бе толкова малоброен? Липсата на работна ръка се чувствуваше и в неразчистената и неумита палуба, и в обърканите, лошо закрепени въжета. Какви изтощени, уморени бяха лицата на моряците, колко износени бяха дрехите им!
Но капитан Филип не каза нищо на французите. Той бе свикнал да пази своите съображения за себе си.
— Капитан Лаперуз моли да отидете при него — обърна се към капитан Филип възрастен офицер, чиято ръка бе бинтована и висеше, окачена на гърдите.
Филип влезе подир лейтенант Бутен в капитанската каюта.
По радостното лице на Лаперуз капитан Филип разбра, че Англия и Франция са в мир.
— Вие се връщате в родината си, капитан филип, нали? — попита Лаперуз по английски.
През последната война той бе пленен от англичаните и тогава бе научил английски.
— Да, аз се връщам от Австралия в Ливерпул — отговори на френски Филип.
Капитан Филип през последната война бе пленен от французите и тогава бе научил (наистина далеч не съвършено) френски.
— Имам една молба към вас — каза Лаперуз. — Бъдете така любезни и занесете в Европа писмата ми.
— С удоволствие.
— Много ще ви бъда задължен — продължи Лаперуз, — преди да тръгна към родината си, аз трябва да огледам бреговете на Австралия, да посетя Новохебридските острови и Островите на дружбата. За това ще иде най-малко година. А аз обещах на Министерството на марината при всеки удобен случай да го уведомявам за моите планове и моите открития.