Когато погледна в очите госта си, Лаперуз разбра за какво мисли той. Капитан Филип мислеше, че ако прекарат още една година в Тихия океан, французите никога няма да се върнат в родината си.
— Нас ни сполетяха големи нещастия — продължаваше Лаперуз. — Ние загубихме петдесет души, и то най-добрите моряци. Заедно с тях загина и командирът на „Астролабия“ капитан дьо Лангл. Сега един от лейтенантите командува „Астролабия“. Ето вече два месеца, откак не ни оставя скорбутът. „Компас“ скоро ще се превърне в болница. Здравите са капнали от умора, не си доспиват, не си дояждат и въпреки всичко не могат да се справят с работата си. А ще могат да си отдъхнат едва в родината — след две години. Но ние не се отчайваме. Ние знаем, че околосветското плаване не е увеселителна разходка. Ние или ще изпълним възложените ни поръчения, или ще загинем. Нали не се отчайваме, Бутен?
— Не се отчайваме, капитане.
Капитан Филип обядва на „Компас“, изпи с Лаперуз скъпоценната бутилка бургундско, която се пазеше в склада на фрегатата, взе пакета с писмата и пое към кораба си.
Той достави добросъвестно писмата в Европа.
Това беше последната вест, която изпрати капитан Лаперуз за себе си. Оттогава в Европа не чуха нищо нито за капитан Лаперуз, нито за фрегатите му.
АДМИРАЛ БЯГА ОТ РЕВОЛЮЦИЯТА
МЕЧТИ ЗА СЛАВА
Когато пристигна в Лондон, капитан Артър Филип предаде писмата на Лаперуз в Британското адмиралтейство.
Лордовете от Адмиралтейството не бързаха да ги изпратят в Париж. След пътешествията на Кук Англия гледаше на всички тихоокеански земи като на свои бъдещи колонии. Отношенията с Франция бяха лоши. През последните десетилетия англичаните воюваха няколко пъти с французите и сега се готвеха за нова война.
В Лондон писмата на Лаперуз бяха отворени и грижливо проучени. Проучването трая много месеци и едва след това ги изпратиха във Франция, закъдето бяха адресирани.
А през същото това време във Франция станаха необикновени събития. Властта на краля, на дворяните и църквата се разклати. Започна революция.
На 14 юли 1789 година тълпа парижки занаятчии и работници превзе с пристъп крепостта затвор Бастилията. Бяха отменени всички дворянски привилегии. Дворяните на тълпи бягаха в чужбина. Изплашените от революцията монарси ги приемаха радушно и им обещаваха поддръжка в борбата с въстаналия френски народ. Цяла Европа заплашваше с война революционна Франция.
Кой ще помни за капитан Лаперуз, изчезнал в Тихия океан!
Но един човек не го забрави. Този човек бе адмирал д’Антркасто, същият онзи адмирал д’Антркасто, който искаше да отплава в Тихия океан вместо Лаперуз. Лаперуз не се върна в уреченото време и д’Антркасто реши, че с него се е случило нещастие.
Писмата на Лаперуз, донесени от капитан Филип, най-после след дълги митарства попаднаха във Френското географско дружество. Учените ги прочетоха и видяха, че още тогава, когато тези писма са били написани, експедицията се е намирала в катастрофално положение. Беше решено да издирят изчезналата без вест експедиция и ако е възможно, да й се окаже помощ. За това особено настоя ботаникът Лабийардиер, приятел на физика Ламанон, убит от жителите на Самоа заедно с капитан дьо Лангл.
Лабийардиер се познаваше с много от членовете на Националното събрание и ги склони да повдигнат въпроса за помощ на Лаперуз. На 9 февруари 1791 година Националното събрание постанови да се изпратят в Тихия океан два кораба — фрегатата „Търсене“ и бригът „Надежда“, и да им се възложи да намерят експедицията на Лаперуз.
Когато научи за това решение, д’Антркасто се разтревожи. Той искаше да назначат него за командуващ корабите, изпратени да търсят Лаперуз. Впрочем към Лаперуз д’Антркасто не изпитваше никакви симпатии.
Д’Антркасто бе контрареволюционер. Той със злоба следеше успехите на революцията. Побесняваше при мисълта, че сега офицери могат да станат хора от прост произход. Ненавиждаше революцията и се страхуваше, че тя няма да пощади и него. Той разбираше, че няма да е зле, ако се махне от Франция, докато не е късно, да се махне където и да е, па макар и в Тихия океан.
Но Тихият океан го привлече и сам по себе си. Той беше убеден, че стига само да попадне в този океан, веднага ще открие множество богати, никому неизвестни земи. А докато той плава по Тихия океан и открива нови земи, кралят с помощта на чуждестранните владетели ще смаже революционерите, ще върне земите на дворяните и всичко ще тръгне по старому. Когато се завърне, адмирал д’Антркасто ще се ползува със славата на велик мореплавател до края на живота си.