След като се изкачваха четири дни, въпреки всички трудности успяха първи от европейците да достигнат върха на Пико де Тейде.
Три дни по-късно, полумъртви от глад и умора, те се върнаха на „Търсене“. Пътуването към върха на планината им отне повече от седмица.
ЧЕСТОЛЮБИЕ И УПОРСТВО
На 23 октомври корабите на д’Антркасто напуснаха остров Тенериф и се насочиха към нос Добра надежда — най-южния край на Африка.
На 17 януари 1792 година „Търсене“ и „Надежда“ влязоха в пристанището на Кейптаун.
В пристанището стоеше голям търговски английски кораб с надпис на кърмата „Сириус“. Той вече се готвеше да отплава и вдигаше платна. Когато видя влизащия в пристанището френски кораб, командирът на „Сириус“, капитан Хънтър, реши да посети адмирал д’Антркасто. Такъв бе обичаят: капитаните на кораби, които стоят на един и същ рейд, да си разменят визити. И щом французите хвърлиха котва, на „Търсене“ се яви капитан Хънтър. Той докара подарък на адмирала каса с вино.
Д’Антркасто, надменен и горд човек, посрещна госта учтиво, но студено. Капитан Хънтър се опита да подхване разговор, но д’Антркасто отговаряше кратко и с явно нежелание. Тогава замълча и Хънтър. След като постоя половин час в адмиралската каюта, без да каже почти нито дума, английският капитан се сбогува.
Лабийардиер излезе да го изпроводи.
— Кажете, каква е целта на плаването ви? — го попита на палубата англичанинът. — Ако, разбира се, това не е тайна.
— Съвсем не е тайна — отвърна Лабийардиер. — Изпратени сме да търсим изчезналите кораби на Лаперуз. Надяваме се пътем да се занимаем с научни изследвания и открития.
Капитан Хънтър се замисли, не каза нищо, качи се в лодката и замина. След половин час „Сириус“ напусна кейптаунското пристанище и потегли за Англия.
Д’Антркасто отиде в града, за да посети холандския губернатор. Когато се върна на „Търсене“, той извика при себе си капитан Гюон дьо Кермадек и Лабийардиер.
— Господа — каза д’Антркасто, — губернаторът ми предаде писмо, оставено за мене от един френски кораб преди месец. Това писмо трябва да се обсъди. Ето го:
„Адмирале!
В Калкута ми съобщиха много важно известие. Някой си Хънтър, капитан на английския търговски кораб «Сириус», когато плавал миналата година покрай Адмиралтейските острови, видял островитяни, облечени в моряшки мундири на френския флот. У мене се породи мисълта, че нещастният капитан Лаперуз е загинал при Адмиралтейския архипелаг и фрегатата му е била разграбена от туземците. Считам за свой дълг да ви известя за това.
— Невероятно! — извика Гюон дьо Кермадек, когато д’Антркасто завърши четенето. — По какъв начин Лаперуз е могъл да се озове при Адмиралтейските острови? Нали в документите, донесени от капитан Филип, е посочено място, че Лаперуз се готвел отначало да изучи бреговете на Австралия, после да тръгне към Островите на дружбата, а оттам към Новохебридските острови. Пък и така му е било предписано с инструкцията на Министерството на марината. Адмиралтейският архипелаг е разположен на север от Нова Гвинея и съвсем не е бил по пътя на Лаперуз.
— Аз добре познавах капитан Лаперуз — каза д’Антркасто, побледнял от гняв. — От него всичко може да се очаква. Не трябва да се вярва много на думите му. Той е могъл да каже, че отива на юг, а да тръгне на север.
— Няма да споря с вас, адмирале — възрази Гюон дьо Кермадек, — но до срещата си с капитан Филип Лаперуз е изпълнявал съвсем точно инструкцията на Министерството на марината.
— Да си призная, аз не се доверявам твърде на писмото на генерал Сен Феликс — забеляза Лабийардиер. — Сен Феликс не е видял капитан Хънтър. Той пише по слухове. Капитан Хънтър току-що беше тук. Защо не каза нищо за френски мундири на Адмиралтейските острови?
— Капитан Хънтър не знаеше, че ние сме изпратени да търсим Лаперуз — възрази д’Антркасто.
— Не, знаеше — отвърна Лабийардиер.
— Откъде?
— Аз му казах.
Д’Антркасто се разсърди.
Да се спори по-нататък беше невъзможно. След като си отпочинаха и се запасиха с провизии, на 16 февруари френските моряци напуснаха кейптаунското пристанище и навлязоха в Индийския океан.