ТРУДНО ПЛАВАНЕ
С бури, с дъждове и стремителен вятър посрещна Индийският океан корабите. А на тях им предстоеше да го пресекат в най-широката част. Д’Антркасто държеше курс към остров Тасмания.
До Тасмания плаваха повече от месец. Моряците капнаха от умора. Д’Антркасто се опасяваше, че на корабите ще се появи скорбут. Реите се чупеха, платната се късаха. Обшивката на двата кораба изискваше сериозен ремонт.
И едва на 24 април, когато пред тях се появиха гористите планини на Тасмания, мрачните лица на моряците малко се поразвеселиха.
Но Тасмания бе населена от народ, който не познаваше нито земеделието, нито скотовъдството. Тук беше невъзможно да се запасят с провизии. Тасмания можеше да предостави на моряците само дърва и прясна вода.
Брегът не донесе на пътешествениците дори отдих. Налагаше се да се заловят незабавно с ремонта на корабите. От гигантските евкалипти направиха нови мачти. Затъкнаха с кълчища и засмолиха корпусите на корабите. Свалиха платната на брега и ги закърпиха. Всички тези работи им отнеха повече от три седмици. И въпреки това за пълен ремонт корабите трябваше да се откарат в корабостроителница.
На 17 май „Търсене“ и „Надежда“ отново излязоха в открито море. След месец те вече бяха край бреговете на Нова Каледония. Там успяха да вземат срещу стоки от туземците кокосови орехи и плодове от хлебно дърво и благодарение на това да прекратят започващия скорбут.
На 9 юли видяха планинските Соломонови острови, обрасли до самите върхове с дървета. Експедицията се придвижваше от един остров на друг, навсякъде спираше, но никъде не слизаше на брега.
Това ядосваше неуморимия изследовател Лабийардиер, за когото беше необходимо да слезе на брега, за да събере растения и животни. Но д’Антркасто смяташе, че задачата на мореплавателя е да открива нови земи, а не да събира птичи чучела и да разговаря с туземците, които той презираше отдън душа. Честолюбивият адмирал се стремеше да стане нов Колумб и на по-малко не се съгласяваше. Но сякаш напук, не срещаше никакви америки.
На корабите отново върлуваше скорбут. Не помагаха дори пресните плодове. При Соломоновите острови изхвърлиха във водата няколко трупа.
АДМИРАЛТЕЙСКИТЕ ОСТРОВИ
Най-после „Търсене“ и „Надежда“ стигнаха до Адмиралтейските острови.
На брега се тълпяха чернокожи островитяни и със знаци канеха французите да ги посетят. Лабийардиер ги разглеждаше с далекогледа. Мъчеше се да забележи върху им остатъци от френски мундири, за които пишеше в писмото си генерал Сен Феликс. Но туземците всички до един бяха голи. Увиваха с пъстра рогозка само бедрата си.
Спуснаха лодка. Д’Антркасто възложи командуването на лодката на лейтенант д’Орибо. В тази лодка се качи и Лабийардиер, като взе със себе си гердани и ножове за размяна.
— Забранявам ви да слизате на брега! — викна подире им д’Антркасто. — Спрете на сто крачки от брега и ако туземците поискат да търгуват, нека доплуват при вас.
— Но ние трябва да слезем на брега — възрази Лабийардиер, — как ще научим нещо за Лаперуз, без да слезем на брега?
— Правете това, което ви заповядвам! — отговори адмиралът. — Няма заради Лаперуз да рискувам живота на поверените ми хора.
Трябваше да се подчинят. Напразно туземците махаха с ръце и викаха при себе си европейците. Лодката спря на сто крачки от брега и не мръдна по-нататък. Лабийардиер започна да им показва отдалеч герданите. Сред тълпата се появи човек, чиято глава беше украсена с венец от дребни раковини, нанизани на връв. Това бе вождът.
Всички се разстъпиха пред него. Той даде на един от поданиците си кокосов орех и, както Лабийардиер се досети, му заповяда, плавайки, да занесе този орех на лодката. Пратеникът с ужас гледаше ту вожда си, ту европейците. Кой знае какво ще направят с него в лодката си странните бели хора. Но вождът не беше свикнал да му възразяват. Той удари с тояга по корема страхливеца, който скочи във водата и занесе ореха в лодката.
Лабийардиер възнагради треперещия от страх пратеник с връзка гердани и една дузина ножове. Туземецът отново скочи във водата и заплува към брега. Там вождът веднага обсеби всички подаръци и се накичи с тях от главата до петите.
Когато се върна на „Търсене“, Лабийардиер започна да моли д’Антркасто да разреши на туземците да дойдат на палубата на кораба.
— Може би ще успеем да получим от тях някакви сведения за Лаперуз — каза той.
Но д’Антркасто сега почти не скриваше, че съвсем не се стреми да намери Лаперуз. Той тръгна към Адмиралтейските острови, защото това беше предлог да посети малкоизвестни части на океана. Надяваше се да открие някакви неизвестни земи и с това откритие да прослави името си, но не му провървя. Той не откри нищо и само измъчи с дългото плаване подчинените си. А Тасмания, Нова Каледония и Соломоновите острови бяха известни на европейците още преди него.