Трюмовете на корабите бяха пълни само до половината. Налагаше се на всяка цена да купят колкото се може повече провизии от туземците, затова и самият адмирал се стремеше към мир. Тъй като не желаеше да възбужда излишна омраза към себе си, той реши да прояви милосърдие и подари живота на престъпника. В присъствието на всички набиха вързания островитянин с ремък и го пуснаха.
Мирът беше възстановен. Отново започна търговия. Но адмиралът не пускаше никой от подчинените си на брега.
След няколко дни д’Антркасто заяви, че на другия ден корабите заминават. Крал Тубо на сбогуване реши да устрои празник в чест на гостите си. Адмиралът и всичките му „братя“ получиха покана да се явят на брега, за да вземат участие в танците и увеселенията.
След дълги колебания д’Антркасто прие поканата на краля, но поиска от Тубо празникът да се състои на малкия нос, който се намираше точно срещу топовете на „Надежда“. Ако островитяните се окажеха изменници, капитан Гюон дьо Кермадек щеше да ги унищожи с оръдеен огън.
Французите слязоха на брега с пет лодки. Лабийардиер реши да не взема участие в празненството. Той се измъкна и отиде в гората да събира растения.
На носа се събраха няколко хиляди души. Те насядаха на тревата в широк полукръг. На французите начело с адмирала предоставиха почетното място — отляво на краля. Отдясно на краля се намираше оркестърът, който свиреше на струнни инструменти. Те се състояха от тръстики с различна дължина, които звучаха, когато ги удряха по земята.
Отначало излязоха певци, които пееха ту сами, ту в хор. После почнаха да танцуват. В танца взеха участие много френски моряци. След като танцуваха два-три часа, уморените островитяни седнаха на земята и се заеха с приготовление на кава.
Французите се отказаха от кавата. Към полунощ туземците всички до един бяха пияни и легнаха да спят на тревата. Лабийардиер се върна от гората и д’Антркасто заповяда на всички да тръгнат към корабите.
На следващата сутрин, 6 април 1793 година, „Търсене“ и „Надежда“ напуснаха Островите на дружбата и излязоха в открито море.
По време на закуска Лабийардиер попита адмирала:
— Вие разговаряхте ли вчера с краля?
— Да — отвърна д’Антркасто. — Започнах отлично да разбирам знаците му.
— А не го ли попитахте дали преди пет години не се е отбивал тук капитан Лаперуз?
— Не, не го попитах.
— Защо?
— Забравих — отвърна адмиралът.
ОСТРОВ „ТЪРСЕНЕ“
Д’Антркасто отново поведе корабите си към Нова Каледония. Защо бе необходимо да посети втори път тоя остров, не е известно. В Нова Каледония капитан Гюон дьо Кермадек заболя от тропическа малария и след два дни умря.
Д’Антркасто назначи за командир на „Надежда“ лейтенант д’Орибо.
В началото на май адмиралът напусна Нова Каледония и поведе корабите си към Новохебридските острови.
Новохебридските острови са вулканически острови, открити от Кук. Те още не се показваха на хоризонта, а мореплавателите вече виждаха стълбове дим, които кратерите изригваха.
„Търсене“ и „Надежда“ плаваха бавно от остров на остров. Островитяните, черни като жителите на Соломоновите острови, викаха пътешествениците да идат при тях. Но д’Антркасто не се нуждаеше от провизии и за нищо на света не искаше да слиза на брега. Естествено, че и тук не успя да събере никакви сведения за Лаперуз.
На север от Новохебридските острови моряците забелязаха остров, неозначен на картите на Кук. Очевидно Кук не го бе забелязал. Честта за откриването на този остров принадлежеше на адмирал д’Антркасто.
Адмиралът бе много доволен. Най-после плановете му за откриване на неизвестни земи започнаха да се осъществяват!
— Да спрем при брега — предложи Лабийардиер. — Този остров не е известен никому. Трябва да разберем какви хора го населяват, какви животни се въдят тука, какви растения растат. Необходимо е да го изследваме внимателно.
— За мене е достатъчно това, че открих този остров — отвърна надменно адмиралът. — А други нека го изследват.
Д’Антркасто нарече новооткрития остров Търсене, на името на кораба си.
И продължи плаването си.
БОЛЕСТ И ВЪСТАНИЕ
В това време на кораба отново се появи скорбут. Този път на болните не помагаха нито лекарствата, нито прясната вода. Всеки ден заболяваха все нови и нови моряци.
Д’Антркасто, който вече беше посетил всички места, където се надяваше да намери Лаперуз, се смяташе в правото си да завърши своето пътешествие. И самият той бе болен от скорбут и мечтаеше колкото се може по-скоро да се добере до някое място, където живеят европейци. Европейци имаше в Индонезия, която холандците бяха превърнали в своя колония. За да стигне до Индонезия, трябваше да плава няколко месеца, но друг изход нямаше.