След кратък кръвопролитен бой измъчените от болести и лишения моряци се предадоха. Арестуваха ги, подбудителите разстреляха, а останалите затвориха в различни тъмници в Индонезия. През време на сражението колекциите, събрани от трудолюбивия Лабийардиер, бяха унищожени почти напълно. Самият Лабийардиер се озова в родината си едва след много години.
Така завърши експедицията на адмирал д’Антркасто.
ТРЕТА ЧАСТ
ИВАН КРУЗЕНЩЕРН И ЮРИЙ ЛИСЯНСКИ, ПЪРВИТЕ РУСКИ КАПИТАНИ, ИЗВЪРШИЛИ ОКОЛОСВЕТСКО ПЛАВАНЕ
РУСИЯ ИЗЛИЗА В ОКЕАНИТЕ
НЕОБИКНОВЕНИЯТ МОРЯК
Двамата знаменити руски мореплаватели Иван Крузенщерн и Юрий Лисянски се сприятелиха още в морския кадетски корпус.
През царуването на Екатерина II морският кадетски корпус, където се учеха момчета, от които подготвяха военни моряци, се намираше в Кронщат. Крузенщерн беше по-голям от Лисянски почти с три години, но тази разлика във възрастта им ни най-малко не им пречеше да другаруват. Свързваше ги една обща мечта: и двамата мечтаеха да направят околосветско пътешествие.
Жадно слушаха те преданията за славните походи на храбрите руски моряци — Семьон Дежнев, Беринг, Чириков, братята Харитон и Дмитрий Лаптеви. През ония времена руският флот беше вече могъщ флот, а руските моряци — опитни моряци. Немалко забележителни открития бяха направили те в Ледовития океан, в Охотско море и в северната част на Тихия океан. През целия XVIII век руският военен флот беше спечелил много сражения и в Балтийско, и в Черно, и в Средиземно море, но всичко това бяха вод’и в Северното полукълбо, сравнително близки. Още нито един руски кораб нито веднъж не беше пресичал екватора, не беше извършил плаване около земното кълбо.
Там, в тропическите и южните морета, в далечните океански простори, плаваха кораби на Англия, Холандия, Франция, Испания, Португалия, но не и на Русия. Англичани, французи, холандци, испанци, като плаваха по тия южни морета, покоряваха далечни земи, грабеха ги, поробваха жителите им и търгуваха с роби. Заради тези земи те постоянно се караха помежду си и старателно ги пазеха от чужденците.
В морския корпус се носеха смътни слухове, че уж императрица Екатерина се канела да изпрати руски кораб в околосветско плаване. На какво почиваха тези слухове и дали бяха верни те, никой не знаеше. Но мнозина твърдяха, че за началник на тази експедиция щял да бъде назначен храбрият морски офицер Григорий Иванович Муловски, един от най-опитните моряци на руския флот. И Крузенщерн, и Лисянски мечтаеха да се запознаят с Муловски и да го помолят да ги вземе със себе си.
Крузенщерн наскоро успя да се запознае с Муловски, но при обстоятелства, когато за никакво околосветско плаване не можеше и да се помисли.
През 1788 година шведският крал Густав III обяви война на Русия и отправи към руските брегове целия си могъщ флот. Шведите се надяваха, като разгромят руския флот, да си върнат земите по крайбрежието на Балтийско море, които Петър I им беше отнел.
Руското правителство започна бързо да готви ескадра за отблъскване на нападението на шведския флот. Стана ясно, че за руските военни кораби не достигат офицери. И се наложи много възпитаници на морския кадетски корпус предсрочно да бъдат произведени в мичмани.
Четиринадесетгодишният мичман Юрий Лисянски попадна на фрегатата „Подражислав“, а седемнадесетгодишният мичман Иван Крузенщерн — на линейния кораб „Мстислав“, който се командуваше от Григорий Иванович Муловски.
Начело на руската ескадрила стоеше адмирал Грейс, опитен и заслужил моряк, който се беше отличил още в Чесменската битка, когато беше запален турският флот. Двете ескадри — руската и шведската — се срещнаха на 6 юли 1788 година във Финския залив, на петдесет километра западно от високия скалист остров Гогланд.
Силите бяха равни. Времето се задържа горещо, почти безветрено и това затрудняваше много движението на корабите. Ескадрите се построиха в две редици — една срещу друга. Загърмяха топовете и започна едно много жестоко сражение, влязло в историята под името Гогландската битка.
Много часове продължи тази битка и въпреки равните сили победата спечелиха русите. Един от най-големите шведски кораби, „Принц Густав“, се предаде в плен, а останалите кораби от шведската ескадра още щом се стъмни, удариха на бяг. Но и на русите не струваше евтино тази славна победа. Те загубиха в Гогландската битка над триста души убити и над шестстотин ранени. И един от най-пострадалите кораби беше „Мстислав“, на който служеше мичман Крузенщерн.