Адмирал Грейс в донесението си отбеляза специално мъжеството на екипажа на „Мстислав“. Разнебитен от снарядите на шведските оръдия, едва управляван, „Мстислав“ до края не излезе от боя. Палубите му бяха залети с кръв, през пробитите от снарядите дупки водата нахлу в трюмовете и все пак той вървеше след адмиралския кораб и взе участие в преследването на шведската ескадра, която се опита да се скрие. После навсякъде дълго повтаряха думите, казани от командира на „Мстислав“ Муловски:
„Докато корабът ми се държи над водата, той няма да изостане от своя адмирал.“
На „Мстислав“ бяха убити и ранени почти всички офицери и най-младшият от офицерите, мичмана Крузенщерн, стана помощник-командир на кораба. Спасявайки се от преследването, шведската ескадра се скри в морската крепост Суоменлина. Адмирал Грейс реши да я затвори в Суоменлина и да не й позволи да излезе оттам. Суоменлина се оказа капан за шведите. Руският флот до късна есен ги вардеше там и не изпускаше ни един кораб.
През време на тази дълга обсада, когато „Мстислав“, постоянно, денем и нощем, браздеше водната шир край Суоменлина, Крузенщерн се сближи със своя командир. И най-вече ги сближи все същата мечта — да извършат околосветско плаване.
Веднъж Крузенщерн попита Муловски:
— Разправят, Григорий Иванович, че ви било обещано да поведете руски кораб около света. Вярно ли е това?
— Вярно е — отговори Муловски. — Не ми обещаха съвсем сигурно, но имаше такива разговори. Може би, ако не беше попречила войната, вече щях да се готвя за отплаване.
— А след войната ще отплавате ли?
— Ще настоявам. Разрешат ли ми, ще отплавам.
— А мене ще вземете ли със себе си?
Муловски се усмихна.
— Вас пръв ще назнача на своя кораб — каза той.
Гогландската битка всъщност реши съдбата на войната. На шведите стана ясно, че за тях е непосилна задача да победят Русия и да й отнемат прибалтийските земи. И все пак войната продължи още цели две години. На „Мстислав“ се наложи да участвува още в много сблъсквания и сражения. И в едно от тези сражения в края на 1789 година беше убит главният командир на „Мстислав“ Григорий Муловски.
Крузенщерн се чувствуваше като осиротял. Той изгуби приятеля и ръководителя си.
На 3 август 1790 година най-сетне беше подписан мирът. По това време деветнадесетгодишният Крузенщерн имаше вече славата на опитен и заслужил моряк. Корабите се върнаха в Кронщатското пристанище. Тук, в Кронщат, Крузенщерн отново се срещна със своя приятел Юрий Лисянски, който също беше участвувал в много сражения, беше порасъл и възмъжал.
— Не си ли чувал — попита го той, — дали не се канят да изпратят кораб в околосветско плаване?
— Не, не съм чувал — отговори Лисянски.
След смъртта на Муловски руското правителство окончателно се беше отказало от този план. На Крузенщерн предстоеше до края на своите дни кротко и еднообразно да служи в Кронщат.
А Крузенщерн беше неукротимо любознателен. Никога не се чувствуваше доволен от това, което знаеше и беше видял, постоянно му се щеше да знае и да вижда още и още. Той мечтаеше да види целия свят, а съдбата се стичаше така, че не му се удаваше случай да излезе зад пределите на Балтийско море. Той обичаше родината си, обичаше славата на руския флот и мечтаеше да умножи и нейните храбри подвизи по далечни морета. Той обичаше своето моряшко изкуство и искаше да се усъвършенствува в него. Но за да се усъвършенствува, трябваше да плава, а всичко, което можеше да научи в Кронщатското пристанище, той вече знаеше.
Но ето че през 1793 година руското правителство реши да изпрати няколко най-способни млади моряци в Англия, за да усъвършенствуват мореплавателното изкуство. Като чу за това, Крузенщерн подаде молба да изпратят и него заедно с другите и получи съгласие. Така попадна той в Англия, в големия пристанищен град Хъл.
От този ден започнаха неговите необичайни приключения.
На тръгване за Англия той затаи една мечта. Той реши да посети Индия, която в ония времена беше английска колония.
Но скоро се убеди, че именно в Индия е най-трудно да се попадне. От всичките си отвъдморски владения Англия най-много пазеше Индия и зорко следеше да не проникне там нито един чужденец.
Английското правителство се радваше на пристигането на младите руски офицери. Англия водеше война с Франция и бойните действия се водеха главно по море. Русите отиваха в Англия да се поучат от англичаните, а англичаните бяха щастливи, че още имат възможност да се поучат от русите. Англичаните знаеха отлично, че всички тези млади руски офицери имат зад гърба си огромен опит от победоносната морска война с Швеция.