— Да. Кое име да му съобщя?
— Берт Ервияр.
— Ервияр! — извика кръчмарят зарадван. — Наистина ли? О, защо не ми каза веднага?
— Защото ми правеше удоволствие да видя дали наистина си такъв голям мърморко, както разправят, чичо Кардитон.
— Не е чак толкова лошо, но просто не мога да търпя англичаните. Къде те срещна нашият пратеник?
— В Сен Тропе. Сюркуф знаеше, че може да ме открие там. Намерил ли е нещо?
— Не знам. Не говори много, а за това не мога да му се сърдя.
— Сигурно вече е наясно с всичко, както си го познавам. Пристигнах едва преди два часа, но въпреки това вече знам какво ще правя. Видях например една бригантина с чудесен кил, стройна като гълъбица и пъргава като сокол. Имаше двадесет отвора за оръдия и, изглежда, беше спусната скоро във водата. Това би било плячка, а?
Кръчмарят се усмихна тайнствено и лукаво.
— Имаш предвид «The hen» [19], който е хвърлил котва насреща, нали? Да, хубав кораб! Вярно е, че би звучало по-добре «La poule» [20], отколкото «The hen». Е, кой знае какво може да се случи.
Сюркуф каза, че няма за него непосилна работа, ако ти му помагаш. Ела, ще те заведа при него!
Той отведе Ервияр на горния етаж и когато се върна, му се отвори нова работа, тъй като в помещението се втурна цяла група докери и той се зае да ги обслужва. Малко след това влезе един човек, който прекоси предното помещение с горда осанка и изчезна в задната стая, която бе определена за капитани и кормчии. Фигурата му беше висока, груба и недодялана, а подпухналото му лице имаше синкаво-червеникав оттенък, който се наблюдава преди всичко у пиячите на бренди и коняк.
По лицето на кръчмаря за кратко време прибягна особена гримаса, когато, без да изчака поръчката, поднесе на новия посетител голяма чаша, пълна с коняк. Той го поздрави почтително, но внимателният наблюдател може би все пак щеше да улови някой скрит поглед, който говореше за съвсем друго отношение.
— Е? — попита кратко посетителят, след като изля съдържанието на чашата в гърлото си.
— Проверих, капитане, и…
— Тихо! — заповяда той. — Остави твоя «капитан»! Не е необходимо да чуе някой кой съм аз! Значи си проверил?
-Да.
-И…?
— Ще стане. Само трябва да си осигурите достатъчно работна ръка. Зидът ще се пробие много трудно, а и цялата работа не бива да продължава дълго време.
— Правилно. Нямаш ли някой, който може да помогне?
— Не. А и изобщо искам да остана настрана. Не бива да знам абсолютно нищо, разбирате ли? Свършено е с мен, ако научат, че съм замесен във вашата работа.
— Но откъде да намеря хора? Тези граждани войници стрелят толкова добре, че загубих вече една трета от моите хора. Колко души ще са необходими?
— Поне двадесетина.
— Ох, а аз имам всичко на всичко не повече от четиридесет! Изобщо имам нужда от нови моряци на борда, а тук не мога да намеря ни един човек. Не познаваш ли някого, който да има желание да се опита веднъж да поработи на английски кораб? За всеки човек ще ти платя по една гвинея [21].
— Хм, може и да намеря. Но не е англичанин.
— Французин ли е?
— Да, но много бърза да напусне страната.
— Това е добре дошло за мен. От такива хора има най-голяма полза. Къде е този юначага?
— Хм! Трябва да е все още тук при мен. И ако не се лъжа, той има няколко другари, които може би ще се съгласят също да се качат на борда.
— Я ми го доведи тогава, но по-бързо, нямам много време! Но преди това ми донеси цяло шише коняк, защото една добра глътка прави такива хора по-сговорчиви.
Кръчмарят донесе поръчката и отново се изкачи на горния етаж. Горе имаше малка притулена стаичка и чичо Кардитон почука на вратата й. Отвори му Сюркуф, който беше вътре само с Ервияр.
— Какво има? — попита морякът.
— Капитанът дойде — отвърна чичо Кардитон. — Сам ни помага извънредно много. Има нужда от моряци и ми обеща по една гвинея за всеки, който му намеря.
— Ах, Берт Ервияр, какво ще кажеш? Искаш ли да станеш първи офицер на «The hen»?
Очите на Ервияр засияха от удоволствие, когато отвърна:
— Робер Сюркуф, можеш да разчиташ на мен! Кажи ми какво трябва да направя!
— Радвам се, че и ти си хвърлил око на «The hen» също като мен. Това е най-красивият платноход, който съм виждал някога, и затова трябва да бъде наш. Командва го капитан Уилям Хартън, нямащ нищо общо с честните моряци. Той е голям мошеник, когото ще накажем. Той знае, че Тулон ще падне и че цялата флота ще напусне пристанището след няколко дни. Разбира се, и той ще отплава в открито море, но преди това иска да направи един удар, който сам по себе си е позорен, но е добре дошъл за нас. Къщата на нашия чичо Кардитон е долепена до Ориенталската банка, в чиито подземия се предполага наличието на големи суми. Разбира се, собствеността на банката се намира под обществена закрила и отвън не може никой да се докопа до нея. Но ето че сега този «честен» капитан се е захванал с чичо Кардитон и предпазливо го разпитва. Кардитон се е съгласил привидно с плановете му и тъй двамата са решили да проникнат в банката откъм избите на кръчмата. Това трябва да стане през нощта преди оттеглянето на флота от пристанището. Разбира се, никой не бива да намери нещо у чичо Кардитон; капитанът щял да депонира в Барселона полагаемата му се част от парите. Какво ще кажеш, Берт Ервияр?