— Какво става, всичко наред ли е? — попита той кръчмаря.
— Всичко е наред.
— А в банката?
— Поставиха пазачи в горните помещения, но те не могат да слизат долу. Впрочем канонадата е толкова силна, че никой не може да чуе как работите. Доведохте ли достатъчно хора?
— Да. Отвори избата си, те ще дойдат всеки момент. И повече няма да се занимаваш с нас!
— Ето ти ключа. И ви давам честната си дума, че няма да съм аз онзи, който ще ви безпокои. Но я ми кажете преди това: дойдоха ли на борда ви обещаните хора?
— Да. Единадесет неопитни младежи, които искат да се качат на някой кораб, само затова, защото тук им пари под краката. Но въпреки това се радвам, че успях да ги намеря. Други бяха по-малко щастливи от мене, а камшикът е най-добрият учител, който съществува.
— Но нали няма да използвате новаците при тази работа?
— И през ум не ми минава! Не съм достатъчно сигурен в тях. Имам доверие само в моите моряци.
Той взе ключа и излезе. Кръчмарят кимна доволно с глава и измърмори под носа си: — Ще има да се чудиш и да се маеш, стари негоднико!
След известно време той долови навън шум от многобройни стъпки, а след минута-две вътре влезе Робер Сюркуф.
— Пипнахме ги! — засмя се той. — А сега, чичо Кардитон, дай ни да пийнем нещо хубаво. После тръгваме!
— Затворихте ли ги добре?
— Много добре! Толкова бъчви натъркаляхме до вратата, че откъм избата изобщо няма да могат да я отворят. Погрижих се и за това, да ги посрещнат добре откъм банката. Над двадесет души са. На «The hen» има много малко хора и аз не се съмнявам, че номерът ни ще успее.
— Веднага ли ще отплавате?
— Не. Робер Сюркуф не е крадец, който се подвизава само в тъмнината на нощта. Ще напусна пристанището посред бял ден, и то с развян френски флаг.
— Това не би било храброст, а безумие!
— Затова пък сигурно ще има успех. Благодаря за помощта ти, драги чичо Кардитон. Скоро ще чуеш пак за мен и моите хора.
Навън в коридора стояха около тридесет души, които през деня се бяха събрали в горните помещения на къщата. Всички пиха за успеха на начинанието си, след което се сбогуваха с кръчмаря. Отправиха се към морето начело със Сюркуф. Във водата намериха лодките, с които бяха пристигнали капитан Хартън и хората му. Качиха се в тях и загребаха към «The hen». Още не бяха стигнали до бригантината, когато чуха от борда й подсвиркването на някаква песничка.
— Това е сигналът — прошепна Сюркуф, — нашите хора са си свършили работата и корабът е в техни ръце. Ахой! Бригантината! — извика той високо.
Една глава се надвеси над релинга на кораба и се чу гласът на Ервияр:
— Лодки ахой! Кой идва?
— Който трябва да дойде! — отвърна Сюркуф.
— Grace a dieu [22]! Спуснете въжените стълби, момчета! Капитанът идва!
Новодошлите се изкачиха на борда и изтеглиха лодките. Берт Ервияр беше подмамил екипажа на кораба долу в трюма и го беше заключил. Бригантината се намираше в ръцете на Сюркуф и след като я огледаха, се установи, че и най-малките дреболии в съоръжението й бяха направени превъзходно. Наистина по-трудната част от плана им все още не беше осъществена: предстоеше им да защитят и измъкнат така лесно завладяния кораб.
През нощта доста кораби се опитаха да се промъкнат незабелязано покрай френските батареи, но артилеристите бяха нащрек и не се оставиха да бъдат измамени. Сюркуф остана спокойно на котва, като използва почти целия ден за това, да подготви бригантината за целите си и да й придаде по възможност най-голяма бързина и устойчивост. Научи от пратеника, който отиде до кръчмата на чичо Кардитон, че англичаните все още стоят затворени в избата и че нямало да излязат оттам, преди «The hen» да напусне пристанището.
Най-после късно следобед адмиралският кораб даде сигнал на всички кораби, които все още се намираха в пристанището, да излязат колкото се може по-бързо в открито море, а в същото време можеше да се види как екипажите на тринадесет френски военни кораба, взели участие в метежа срещу Конвента, напуснаха корабите си и се прехвърлиха на английски. При тази гледка Сюркуф сви юмруци.
— Вероломни страхливци! — каза той на Берт Ервияр, своя лейтенант. — Ние рискуваме живота си, за да отнемем от врага една малка бригантина, а те зарязват девет линейни кораба и четири фрегати, цяла флота, с която бих могъл да гоня англичаните около цялото земно кълбо!
— Заслужават да ги избесиш по главната рея! — отвърна Ервияр. — Но все пак утешително е, че корабите им ще останат на нацията ни, защото Конвентът ще ги заеме с най-голяма бързина.