— Изключително! Как ли е успял?
-Недоумявам!
— Ще разберем. Във всеки случай е успял да обезвреди екипажа. Смелчага! За съжаление тръгнал е на гибел! Извън пристанището са разположени английските кораби, те ще го направят на решето.
— За съжаление! Ако не беше променил така очебийно името на кораба, щеше може би да се измъкне.
Сега бригантината навлезе в обсега на батареята. Със силен глас Сюркуф заповяда на хората си да се изкачат по рейте, където те си подадоха ръце и застанаха като на парад. В същото време френското знаме полетя нагоре и от топовните отверстия изтрещяха обичайните салюти. Всичко това бе извършено с такава сръчност и изящна точност, че дори иначе толкова студеният Бонапарт се усети увлечен. Той заповяда «огън» и със заредените оръдия отговори на поздрава на човека, когото се беше зарекъл да забрави. Разбира се, сега снарядите не бяха точно прицелени. Те прелетяха далеч покрай бригантината, която излезе от обсега на батареята с грациозна дъга.
Едва беше отминала, когато спуснаха човек при носа й, който се зае с надписа. Сега двамата офицери от окопните укрепления забелязаха, че първоначалното име не е било замазано с боя, а е било закрито със залепена хартия, на която се четяха двете думи «Le faucon». Сега те бяха отстранени и отново се показа предишното име «The hen».
— Ах, дявол, измами ни! — извика генерал Дюгомие. — Цялата сцена беше само една комедия, за да премине необезпокояван покрай батареята. Не са му дали кораб и сега е преминал на страната на неприятеля.
— Не ми се вярва — отговори Наполеон. — Този Сюркуф не е способен да измени на нацията си, защото, колкото и странно да е, той е голям патриот и добър католик. Такива хора редом с другите си качества притежават и това, че може да се разчита на тях. По-скоро ми се струва, че има намерение да баламоса англичаните.
— Ще разберем веднага щом навлезе в обсега на оръдията им. Бригантината летеше покрай рейда с всичките си платна, красиво наклонена настрани. Навън кръстосваха тримачтовите кораби на англичаните. Всеки отделен кораб можеше да се види и с невъоръжено око. Най-добре се различаваше адмиралският кораб, на който се намираше и самият адмирал Худ. Бригантината се насочи право към него. Двамата офицери продължиха да я следят с далекогледите си.
— Насочва се към адмиралския кораб, наистина е предател -обади се генерал Дюгомие.
— Нека изчакаме — каза Наполеон. — Тази сцена е наистина интересна!
— Нима би могъл да дръзне да се приближи толкова до адмиралския кораб, ако наистина иска да избяга от англичаните?
— Понякога онова, което изглежда най-трудно, е най-лесното. Ха, какво е това?
— Хората, които отново излизат от люковете ли?
— Да. Преди две минути се спуснаха надолу, а сега се връщат и носят униформата на английските моряци. Подозирам какво цели този дяволски Сюркуф. Ако предположението ми се сбъдне, този млад бретанец наистина е човек, на когото би трябвало да се повери кораб!
Страните на корсиканеца се зачервиха. Сега бригантината го бе заинтригувала най-живо. Той не мислеше за Тулон, за мощните укрепления, разпрострени пред него, а виждаше само малкото корабче, което дръзко и смело плаваше към ноктите на гордите линейни кораби на Англия.
— Но този човек да не излезе толкова луд да си мисли, че ще може да пробие линията им точно на това място! — поде отново генералът. — Би трябвало да държи курс далеч на изток, за да използва вятъра преди враговете си.
— Кой знае какви са плановете му! Може би въпреки краткото време е опознал кораба най-точно и знае добре какво може да рискува с него. Voila [24], адмиралският кораб ляга в дрейф! Дал му е сигнал, че иска да говори с адмирала.
Настъпиха мигове на най-голямо напрежение. Адмиралският кораб се беше приближил, като беше оставил част от платната си издути от вятъра, а други беше обърнал така, че посрещаха вятъра отвън. Сега би трябвало да се очаква, че бригантината ще спусне платната си. Вместо това Сюркуф вдигна едно платно на кърмата почти по вятъра и нареди да завъртят кормилото към подветрената страна. По този начин носът на «The hen» се насочи към откритото море и двата кораба бавно се понесоха един към Друг.
Наполеон забеляза през далекогледа си, че Сюркуф е застанал на задната палуба в английска униформа, с рупор в ръката, но така, че от адмиралския кораб все още не можеха да видят лицето му. Когато бригантината се приближи на пет или шест собствени дължини от тримачтовия кораб, Сюркуф размаха рупора. Веднага кормчията завъртя кормилото и платното при кърмата беше скъсено. Бригантината отново набра скорост. Вместо да спре, тя мина покрай тримачтовия кораб с доста голяма бързина. Наполеон видя, че Сюркуф отново вдигна ръка. В същия момент бригантината легна тежко настрани и френското знаме полетя нагоре. Отначало двамата офицери забелязаха светъл дим, който изригна от надлъжната страна на малкия кораб; после те видяха, че големият, горд адмиралски кораб потрепера до върховете на мачтите си, а няколко мига по-късно чуха и тътена на оръдията, с които храбрият бретанец беше поздравил големия военен кораб.