След минута бригантината вече летеше с изпънати платна и преди екипажът на линейния кораб да се беше съвзел от изненадата, тя беше вече излетяла от обсега на сигурните попадения на оръдията. Ясно се виждаше какво голямо объркване причини на адмиралския кораб този необикновен инцидент. Той се завъртя бавно и изпразни оръдията си от едната страна подир беглеца, но без да улучи. След това нагоре по въжетата полетяха сигнали, на които отговориха останалите кораби и скоро всички налични съдове подгониха дръзкото джудже, което се беше осмелило да измами великана и да се счепка с него.
— Ах, excellent [25]! — извика генерал Дюгомие, като си пое дълбоко дъх. — Този човек наистина е един малък дявол, който заслужава най-похвални думи.
— Похвални думи ли? — отвърна Бонапарт. — Гражданино генерал, това, което извърши този Робер Сюркуф, стои над всякаква похвала. Аз, Наполеон Бонапарт, заявявам, че той спечели цялата битка. От сърце му желая да избяга. Ако аз ръководех работите на военноморския флот, щях да го извикам, за да му поверя цял флот. Не можах да оценя този гений…
Три дни по-късно при него дойде един корсикански рибар от Калби. Беше срещнал бригантината «Le faucon» и капитанът й му беше връчил писмо, за да го предаде на Наполеон. Съдържанието му гласеше: «До гражданина полковник Бонапарт. Удържах на думата си и си взех кораб. Ако Бог ме закриля и мина невредим през Гибралтар, скоро ще се чуе още за моите мечти. Робер Сюркуф.»
Наполеон Бонапарт сгъна бавно и замислено хартията. И все пак той не подозираше, че беше извършил една от най-големите грешки в своя живот, като беше отказал благоволението си на този човек…
Трета глава
Полетът на сокола
Изминаха седем години от разказаните събития. Наполеон беше влязъл с орлите си успешно в Италия, беше постигнал победи в Египет и беше станал първи консул. Дребният корсиканец управляваше страната заедно с Камбасер и Льобрюн, но всъщност вече беше единственият регент на Франция.
Въпреки всичко пророчеството на Робер Сюркуф се беше сбъднало. Нацията се разкъсваше от вътрешни борби и бе отслабена от войните. Победите по суша не й бяха изневерили, но по море тя си оставаше все така слаба. Наполеон беше велик пълководец, но лош адмирал. На Франция й липсваше човек, който да има призванието да стане един Бонапарт по море.
Марината беше най-слабото звено на Франция и именно поради това Англия оставаше най-страшният й противник. Планът на Наполеон да нападне и уязви Англия в Египет и Индия, достоен за някой велик човек, се провали от некадърността на адмирал Брюес, който претърпя поражение от Нелсън при Абукир въпреки превъзходството си. Гордият Албион завладя всички морета. Неговата дребнавост потискаше корабоплаването на всички страни с такава сила, която едва се понасяше. Англия създаваше закони и ги променяше, когато си пожелаеше. Тя се стремеше към монопол над търговията, към овладяване на световните търговски връзки и транспорт и измъкваше по пътя на натиска и изнудването огромни суми, с които пък отново беше в състояние да купува цели правителства и по този начин да ги поставя в пълна зависимост.
Англия изглеждаше неуязвима. Освен Нелсън тя имаше стотици моряци, на които Франция нямаше нито един равностоен човек. Англия се надсмиваше над усилията на неприятеля си; тя си позволяваше най-брутално вмешателство в международното право и можеше да го върши безнаказано. Позволяваше си да отговаря на искрените мирни предложения на първия консул с презрително мълчание или с обидни фрази, защото единственият французин, от когото тя се страхуваше, и наистина се страхуваше, плаваше по далечни морета с малък невзрачен кораб и се беше прокудил сам от своята родина, защото тя го беше отблъснала. Беше намерил недалеч други хора, които го обичаха и уважаваха и не можеха да живеят без неговата закрила. Без неговата помощ те щяха да загинат в нищета. И този единствен французин не беше никой друг освен Робер Сюркуф, храбрият син на Бретан.