— Да — обади се един от слушателите, — трябва да е някакъв ужасен човек. Адмирал Сеймур казваше за него, че годишните му приходи възлизали на 365 плячкосани кораба. А това говори достатъчно. Той напада с двумачтовия си кораб и най-големите кораби, а не се страхувал дори и от първокласните военни кораби.
— Охо! — извика капитанът, който сега беше домакин. — Само с мен не би трябвало да се захваща, защото ще си изпати зле. Да не ми е името Джеймз Сарълд!
— Не се изхвърляйте много, капитане! — предупреди го друг. -Знаете ли как напада този Робер Сюркуф?
-Как?
— Той не е морски разбойник. Показва ви най-честно знамето си и се приближава до вас, без да даде нито един изстрел. Когато се допрат бордовете ви обаче, скача с двадесетина души на вашата палуба. Ако се защищавате, той използва оръжията си, но ако се предадете, не ви се случва нищо лошо. Отвежда кораба ви до пристанището на най-близката френска колония, където го конфискуват от името на Франция. Дават ви истинско удостоверение и пари, за да се върнете у дома си.
— И това ли е всичко? С двадесет души? Ха!
— Не се смейте, капитан Сарълд! — обади се друг човек. — Близо до Кап Амбер той залови «Бананиън» с двадесет души. Това беше кораб на източноиндийската компания с двадесет и шест оръдия от най-тежък калибър и двеста души добре въоръжен екипаж [30]. Никак не ми се иска да се срещам с него!
— А аз пък много искам да го срещна! — настоя Сарълд.
— Не изговаряйте такова желание, защото би могло да се сбъдне! — каза сериозно американецът, който беше слушал мълчаливо досега. — Казват, че не бивало да се шегуваш със Сюркуф.
— О-о, вие можете да се страхувате от него, с вашата орехова черупка — отвърна Сарълд, — но аз бих му отвърнал само с камшик.
Американецът се усмихна и като поклати глава, забеляза:
— На това бихте могли много лесно да получите отговор, много по-неприятен от камшика. Но що се касае до моята «черупка», то тя би могла да предизвика по-голямо уважение от вашия тримачтов кораб.
— Охо! Това обида ли е?
— Аз съм ваш гост и умея да уважавам домакина, а не да го обиждам. Но за да ви докажа все пак, че мога да се гордея с моята орехова черупка, ще ви покажа една маневра, каквато някой друг би повторил много трудно.
-И каква е тя?
— Внимавайте! — той се приближи до релинга, сложи ръка на устата си и извика към подветрената страна, където се намираше неговият бриг на разстояние от около 800–900 метра: — Ахой, Ервцяр!
— Ахой! — долетя отговор чрез рупора.
— Вдигни котва!
— Aye [31], мастър!
Всички хора бяха извънредно любопитни да видят какво щеше да се случи. Станаха от местата си и се натрупаха към подветрената страна, за да наблюдават брига. Видяха как той вдигна котва и изпъна платната си. След това американецът извика:
— Мешърз, мога ли да ви помоля да ме последвате към задната палуба? Там мога да ви обясня най-добре маневрата.
Всички без изключение го последваха към издигнатата част на кораба, така че от шприта до бизанмачтата [32] останаха само музикантите и няколко моряци, които обслужваха гостите; останалият екипаж се намираше под палубата, където днес му бе разрешено да си пийне грог.
— Вижте — обади се американецът — как корабът ми се подчинява на всяко платно! Несравним кораб! Един такъв платноход би бил подходящ за Сюркуф. Но, апропо, преди малко не повярваха, че той е превзел кораб с двеста души екипаж и двадесет оръдия само с двадесетина юначаги. А кое е по-трудно, мешърз, дали да се превземе един такъв кораб, или да завладееш с двадесет човека един добре въоръжен тримачтов кораб, който се намира сред едно оживено пристанище?
— Второто е направо невъзможно — отговори един стар моряк, който беше браздил моретата може би вече над петдесет години.