Най-сетне, отдавна беше минало полунощ, Сюркуф направи знак по време на една пауза, че иска да говори. Около него се образува кръг от хора.
— Дами и господа — каза той, — ще трябва вече да се сбогувам с вас. Благодаря ви за честта, която ми оказахте, като ми разрешихте да участвувам във вашата забава. Но още повече ви благодаря, че не бях принуден да употребя оръжията си. Обичам мира, но не се боя от битките. Ако бяхте отблъснали предложенията ми, мнозина от вас нямаше да бъдат живи сега, а този кораб щеше да бъде на път към някое френско пристанище като моя плячка. Опитайте се да разпространите моята молба между вашите познати: нека не ми се съпротивяват необмислено, когато вдигна флага си. Кораба, на който веднъж стъпя като враг, ще напусна или като победител, или ще го вдигна във въздуха заедно с екипажа и със самия себе си. Това непоклатимо решение е тайната на моята непобедимост. Англия непрекъснато нанася непоправими щети на моето отечество. Следователно не се сърдете на мен, когато вземам контрамерки. Англия ни отне или разруши най-добрите военни кораби; тогава не ме укорявайте, ако пленявам всеки английски плавателен съд, който срещна. Сега ще се разделим в мир. Да си пожелаем заради вас да не се срещаме в открито море, защото тогава аз ще бъда онзи, който ще кани на танц. Само че той няма да бъде толкова миролюбив. Нека все пак капитан Сарълд остане с убеждението, че неговият кораб е единственият английски кораб, на който Робер Сюркуф е стъпил, без да го повлече после след себе си. И той трябва да благодари за това на жените! Сбогом!
Пет минути по-късно «Сокол» излетя с опънати платна в открито море. Капитаните се върнаха на корабите си, обогатили опита си с убеждението, че Франция разполага с един моряк, който се е родил за по-висши цели. В тяхно лице Сюркуф беше намерил нови и ревностни разпространители на славата си [33]…
След малко повече от седмица в Пондишери пристигна новината, че Сюркуф е пленил английски търговски кораб на географската ширина на Коломбо. После срещнал една корвета [34] с двадесет и пет оръдия, която се опитала да му отнеме плячката. Обаче той заловил и нея, след което отвел двата кораба на остров Мавриций. Тази напълно достоверна новина никак не допринесе за намаляване на страха от дръзкия корсар. Индийският губернатор вземаше мерки след мерки: изпращаше военни кораби, за да заловят или убият Сюркуф, дори обяви голяма награда за главата му, но всичките му усилия останаха безрезултатни.
Планът на Наполеон да нападне Англия в Индия се провали от некадърността на неговия адмирал. А тук един-единствен човек, капитан на малко корабче, вся ужас из всички индийски владения на гордия Албион, и то такъв ужас, който нанесе невероятни щети на английската търговия, понеже вече много рядко някой се решаваше да прекоси онези ширини с богат товар, а застрахователните банки искаха високи суми, преди да приемат гаранцията на някой товар, който щеше да бъде превозен през ловния район на Сюркуф.
Естествено славата на подвизите му отдавна беше проникнала до Франция, и то особено чрез губернатора на остров Мавриций, където Сюркуф обикновено оставяше пленените кораби и откъдето пристигаха в Париж паричните суми от тази плячка. Заинтересуваха се от него. Военноморските власти започнаха с него тайни преговори. През трета или четвърта ръка му правеха все по-изгодни и по-изгодни предложения, но той се преструваше, че не ги разбира, или пък че ги счита за празни приказки.
И ето внезапно се разнесе слухът, че един от известните верни хора на английското правителство е пристигнал в Индия със специални пълномощия, за да спечели наградата, обявена за главата на Сюркуф. Беше кръстил кораба си «Eagle», тоест «Орел», за да даде да се разбере колко много превъзхожда «Сокол». Този капитан се казваше Шутър, имаше много бурно минало и тъмната слава на човек, който бе въвел на кораба си жестока дисциплина.
Истинността на този слух се потвърди, след като твърде скоро се разчу, че Шутър пленил няколко малки френски търговски кораба. Беше избил екипажите им, въпреки че бяха паднали в ръцете му напълно невъоръжени. Тази жестокост бе в разрез с всякакви международни договори и предизвика неодобрението на всички хора, за които думата хуманизъм не беше нещо непознато. Но възмущението срещу него нарасна още повече, когато се разбра, че беше повел буквално безмилостна война срещу всички хора от френски произход. Той претърсваше най-старателно островите и крайбрежната ивица на Индийския океан и ако намереше в някое поселище някакъв заселник от френска националност, тогава този човек и собствеността му бяха загубени. Особено много го привличаха католическите мисионери. Ако някой от тях му паднеше в ръцете, то с него беше вече свършено. Хората разказваха дори, че обикновено предавал такива пленници на дивите островитяни, където те изживявали преди смъртта си най-ужасни изтезания и мъки. По този начин изчезнали тогава не един и не двама мисионери, осмелили се сами да проникнат до онези географски ширини, за да бъдат сполетени от ужасна съдба на Борнео, Целебес или пък Тимор.