— Какво се чудиш толкова, гражданино? — попита подофицерът. — Да не мислиш, че в главната квартира в Босе пускат всеки, който си поиска?
— Това е така наистина. Но ти може би си мислиш, гражданино подофицер, че трябва от теб да поискам разрешение, а?
— Мълчи! Всеки войник е длъжен да бди над сигурността на войската! Как се казваш, гражданино?
— Робер Сюркуф — отговори запитаният с подигравателно потрепващи ъгълчета на устата.
— Какво работиш?
— Моряк съм.
— Аха, затова пляскаш с такова спокойствие като юрдек навън в тази вода! А кой е приятелят ти, при когото отиваш?
— Гражданинът гренадир Андош Жюно.
— Андош Жюно, дето е бил адвокат? Той е добър другар. Откъде го познаваш?
— Виждали сме се с него в Бюси льо Гран, където е роден.
— Вярно! Ти се легитимира, гражданино Сюркуф. Жюно е в моята рота, ще те заведа при него. Но преди това ще пиеш с нас. Тук има само едно вино: русион, но то е силно и същевременно пивко. Опитай го!
Кръчмарят донесе стъклена кана, пълна с прочутото питие, и всички ръце се протегнаха към нея, да пият за сметка на непознатия. Той не се възпротиви на това, засмя се и ги остави отново и отново да пълнят и изпразват каната. А когато кръчмарят започна да се тревожи за заплащането, той извади цяла шепа асигнати [3] от кожения си портфейл и хвърли от тях на масата повече от необходимата сума. При вида на парите се вдигна весела врява. Кръчмарят трябваше отново да пълни каната и ето че сега си спомниха и за свещеника, който досега не беше получил нито глътка. Подофицерът се приближи до него, подаде му каната и го подкани:
— Стани, гражданино конфрер [4], вземи каната и пий за здравето на Конвента, който изхвърли папата от нашата страна!
Свещеникът стана и взе каната, но вместо да вдигне желания тост, заговори с тих, но твърд глас: — Бог не ни е дал този дар, за да богохулстваме. Във виното има истина и аз не искам да изрека една лъжа. Пия за здравето на светия отец в Рим, когото ще закриля небесното войнство!
Той се накани да вдигне каната към устата си, но юмручният удар на подофицера я изби от ръката му и тя се пръсна на парчета на пода.
— Що за идеи ти хрумват, гражданино конфрер! — извика подофицерът. — Не знаеш ли, че в нашата хубава Франция старият saint-pere [5] е свален? Колкото и дълго да продължи, ние все пак ще ви изхвърлим заедно с лъжите, които сте ни разправяли! Заповядвам ти да се откажеш от тоста си!
В този момент напред излезе барабанчикът и каза:
— Halte-la [6], приятелю! Защо му счупи каната? Гражданино кръчмар, донеси нова пълна кана! Тоя тук е положително от онези, които отказват да положат гражданска клетва. Ще го подложим на изпит и горко му, ако не го издържи!
Кръчмарят донесе виното. Барабанчикът тикна в ръцете на свещеника пълната кана и му заповяда:
— А сега пий, гражданино, и викай силно: «Да живее републиката, долу папата!»
Поставеният така натясно човек не показа обаче никакъв страх. Лицето му беше пребледняло, но очите му блестяха, когато вдигна каната и извика:
— Да живее светият отец. Долу неговите врагове и враговете на Франция!
При тези думи грубите войници нададоха диви викове. Двадесет ръце се протегнаха към смелия защитник на вярата си, за да го сграбчат и да го малтретират. Но чак дотам не се стигна — непознатият се беше промъкнал до него. Никой не можеше да каже как стана това, но изведнъж той изникна пред свещеника, закри го с тялото си и като се усмихна, извика:
— Граждани, искате ли да ми направите една услуга?
-Каква?
— Бъдете така добри да ми изцедите водата от дрехата, преди да напердашите този божи служител!
Те не разбраха веднага намерението му. Заблудиха ги неговите засмени очи и дружелюбността в гласа му. Но в погледа му имаше нещо, което ги накара да се стъписат.
— Дрехата ти ли — попита подофицерът, — какво общо имаме ние с твоята дреха? Отдръпни се, гражданино Сюркуф, за да прочетем на този лицемер една такава литургия, която няма да забрави никога!