Дейвидсън скочи от мястото си, за да подаде ръка на смелия моряк.
— Капитане, всичко това ми е известно — извика той, — защото и с мое посредничество се разделят много от тези помощи. Франция няма представа с какъв човек разполага в този отдалечен кът на земното кълбо и…
Той беше прекъснат; влезе един моряк на Сюркуф и му съобщи, че завчера «Eagle» е нападнал една плантация на източния край на острова, като е отвел със себе си един свещеник.
— Откъде научихте?
— Току-що хвърли котва един холандски двумачтов кораб; те ни разказаха.
— Значи не е измислица. Виждате, Дейвидсън, че не мога да стоя със скръстени ръце. Този човек иска да спечели наградата, обявена за главата ми от управниците на Англия. Но до ден-днешен аз напразно търсих някаква следа от него. Сега обаче я намерих и ще му покажа главата си. Сбогом, Дейвидсън! Зарязвам всичко тук, защото съм сигурен, че скоро пак ще се видим!
Капитанът на корсарите се отдалечи бързо в едно такова настроение, което можеше да се нарече почти въодушевление. Отправи се към кораба си и след по-малко от четвърт час той излизаше вече от малкото пристанище, а едва Калима остана зад гърба му и двама души се спуснаха на носа към надписа «Jeffrouw Hannje», за да го заличат. Това стана за кратко време и след това отново поставиха истинското име на кораба «Le faucon» [35].
Вятърът беше благоприятен и «Сокол» достигна източния край на Ява за три часа. Там някъде трябваше да се търси въпросното поселище. Като се движеха между източния бряг на Ява и остров Бали в посока Кап Седано, скоро те видяха край устието на един поток развалините на няколко къщи. До тях неколцина души се бяха вече заели да строят нови. Сюркуф нареди да свалят платната, приближи се доколкото бе възможно до сушата и се качи в една лодка, за да го отведат до брега. Хората бяха забелязали кораба и приближаващата се лодка и се бяха оттеглили бързо под закрилата на близката гора от железни дървета [36]. Когато капитанът слезе на брега, видя изгорени къщи, опустошени градини и нивя, но не видя нито един човек, който би могъл да му даде сведения. Едва след дълго викане отдалече се дочу човешки глас, който питаше:
— Какъв е този кораб?
— Френски — отвърна той.
От предпазливост той не беше вдигнал флага си. Но след отговора му не мина много време и из храстите се разнесе шумолене. От тях излезе човек, който държеше в десницата си здрава тояга. Беше бял.
— Приближете се и не се страхувайте — каза капитанът. — Аз съм приятел на всички миролюбиви хора. Не само че няма да ви сторя зло, но ще ви помогна. Впрочем, нали виждате, че съм сам. Моите двама гребци останаха в лодката.
Тогава непознатият се приближи. Имаше високо, широкоплещесто и мускулесто тяло, умно лице, по което се четеше дълбока скръб. Беше облечен само с тънки бели панталони и бяла блуза.
— Вашият кораб ни се стори подозрителен — каза той извинително, — затова се оттеглихме.
— Какво ви се видя подозрително по моя кораб? — попита Сюркуф.
— Хм, нищо определено. В тези географски ширини между десет кораба четири със сигурност са пиратски. А след опита, който сме събрали, е цяло изкуство да бъдеш доверчив.
— Чух, че тук е бил «Eagle».
— Аз бях от неговия екипаж и използвах случая да остана на сушата.
— Ах! — възкликна Сюркуф изненадано, — вие сте плавали заедно с Шутър?
— За съжаление! Той ме тормозеше и преживях много лоши неща, докато ми се удаде да избягам.
— Щом е така, я погледнете тогава моя кораб! Ето ви далекогледа ми.
Човекът взе далекогледа, но едва го беше насочил към брига и го свали, като извика учудено:
— «Le faucon»! Нима е възможно?! «Le faucon», капитан Робер Сюркуф.
— Разбира се. Аз съм Сюркуф.
35
Сюркуф е давал на кораба си и други имена, например «Бретан», името на своята родна провинция. Б. нем. изд.