Това съобщение накара Сюркуф да побърза. Той разтовари веднага различни семена, сечива и други предмети, които подари на заселниците, за да им помогне да възстановят разрушеното си селище. След това обаче отплава веднага, за да може да достигне северната част от Сундското море, преди да е настъпила нощта. Там щеше да кръстосва, за да препречи на «Eagle» южния изход от Манкгасарския проток. Това му се удаде напълно и тъй като през нощта не забеляза никакъв кораб, той насочи призори кораба си между Борнео и островите Балабалаган в северна посока. По обед премина покрай Коти Лама и продължи при благоприятен вятър все така на север, без да срещне нито един кораб. Така той беше сигурен, че «Орел» е все още пред него, понеже Шутър щеше да търси «Сокол» по бреговете на Ява и следователно нямаше да се движи нагоре по потока Манкгасар към Сулуското море, а в обратна посока към Сундското море.
Слънцето бе слязло вече до хоризонта, когато «Сокол» достигна южния край на Сангку-Бай. Сега трябваше да бъдат предпазливи. Сюркуф се изкачи горе на мачтата, за да огледа залива с далекогледа. На север забеляза малък остров, а в едно заливче на западния му бряг стърчаха мачтите на някакъв кораб, чиито платна бяха спуснати. Това беше признак, че през нощта той няма да напусне това място. За да не го забележат, Сюркуф веднага нареди да завият и да хвърлят котва зад прикриващия ги нос от сушата.
Останаха там, докато се стъмни. После отново вдигнаха котва и «Сокол» се отправи на североизток, за да достигне наблюдаваната страна на острова. Нощта беше толкова тъмна, че напред едва се виждаше на една корабна дължина. По палубата нямаше никаква светлинка. Трябваше да бъдат извънредно предпазливи и когато Сюркуф предположи, че е достигнал ширината на острова, нареди да обърнат право на запад. Продължи в тази посока, като остави само толкова платна, колкото бяха необходими за бавното придвижване на кораба. Когато пресметна, че вече е дошло времето за действие, той нареди да спуснат във водата баркаса [37], който трябваше да сондира пътя пред «Сокол» с увити в платнище гребла.
По този начин достигнаха източната страна на острова. Там баркасът откри малко заливче, където шхуната можеше да хвърли котва. Веднага щом това бе сторено, Сюркуф се качи в лодките с двадесет души, половината от екипажа си, за да заобиколи южната част на острова. Останалите трябваше да пазят кораба. Тъй като всички гребла бяха обвити добре с платно, не вдигаха никакъв шум, а самите моряци пазеха пълна тишина.
Капитанът плаваше в шалупата пред всички. Хората бяха въоръжени само с ножове и абордажни секири, защото Сюркуф имаше намерение да оставят лодките на едно по-голямо разстояние и после да доплават до «Орел»; та нали абордажната брадва е най-опасното оръжие в ръцете на всеки силен моряк. Не бяха плавали и десет минути, когато забелязаха светлината от корабния фенер на търсения платноход. Сюркуф направи знак да спрат и се спусна тихо от шалупата във водата.
Беше необходимо да се извърши внимателно разузнаване, защото все още не се знаеше дали това наистина е «Eagle». Ако беше той, трябваше да се разбере дали целият екипаж беше на борда му и как бяха разположени и сменявани моряците на вахта. Сюркуф беше отличен плувец. Той се движеше във водата, без да я развълнува повече, отколкото някоя риба. Като наближи кораба, той се гмурна под водата и се показа на повърхността едва до самата корабна стена. Започна да плува бавно и внимателно около него, докато се убеди, че това беше «Орел». Корабът беше хвърлил само една котва, и то нощна котва, закрепена на крановата греда, а въжето от скрипеца за вдигане на котвата се спускаше до водата.
Сюркуф подръпна въжето и забеляза, че то беше здраво закрепено горе и ще може да го издържи. Той започна да се издига на ръце, като внимаваше да не вдига шум при допира до корабната стена. Когато очите му достигнаха височината на борда, той видя, че на палубата има само двама души, а именно един пост на предната палуба и друг на задната. Това му беше достатъчно и той се спусна надолу, за да се върне при лодките. Най-напред се насочи към баркаса, който бе командуван от лейтенант Ервияр. Към неговите хора се числеше вече и Холмерс.
Състоя се кратко съвещание, на което се реши Сюркуф, немецът и лейтенантът да се качат най-напред сами на палубата, за да се промъкнат до постовете и да ги обезвредят; щяха да ги вържат и да им запушат устата, като взеха решение да ги убият само в краен случай. Едва след това останалите моряци трябваше да ги последват, като използват въжето за вдигане на котвата, или пък да се изкачат по въжето, на което беше спусната другата котва. После трябваше да пленят капитана и офицерите, да превземат оръжейния склад и едва след тези мерки можеха вече да се надяват, че ще се справят лесно с останалия екипаж.