Карима направи знак и скоро трима мъже донесоха златото и скъпоценните камъни в торбички. Златото беше чисто и тежеше може би двадесет пфунда [41], а камъните се оказаха истински диаманти, някои от които имаха големината на едро грахово зърно.
— Какво искаш в замяна на това? — попита Сюркуф.
— Господарю, кажи ти сам!
— Добре! За това ще ти дам едно… слушай!… давам ти едно оръдие!
Тази вълшебна дума оказа учудващо въздействие над околните. Кафявите лица на малайците засияха от блаженство, а вождът им извика:
— Господарю, нима е възможно, едно оръдие?
— Нали ти казах вече! Едно оръдие със сто големи гюлета и барут за сто изстрела.
— О-о, тогава ти си най-добрият ни приятел, защото сега ще можем да съкрушим всичките си врагове.
— Значи се разбрахме. Пригответе се да ме придружите до кораба. Там ще получите всичко, което ви обещах!
За кратко време потегли дълго шествие и скоро трябваше да бъдат спуснати лодките от кораба във водата, за да откарат на борда моряците и дайаките. Там туземците получиха едно малко оръдие заедно с мунициите и всички обещани предмети.
Сюркуф остана три дни в залива Сакуру, след което се сбогува сърдечно с малайците и свещеника, когото беше снабдил богато с всичко необходимо. На това място той оставяше истински приятели и по този начин разполагаше с пристанище, където можеше да се скрие в случай на нужда. По-късно той често хвърляше котва тук.
Капитан Шутър бе отведен на остров Мавриций, за да бъде изправен пред военен съд като пират. Повече нищо не се чу за него и е много вероятно твърде скоро да е намерил своя заслужен край.
Пета глава
В Париж
Френската революция бе завършила своя кръговрат.
От консулството бе възникнала империята и възвеличалият се дребен корсиканец се беше обградил с блестяща придворна свита от висши офицери и висши сановници. Цяла Европа се покоряваше на гласа му и само гордият Албион презрително отказваше да се включи в политическия концерт по неговите партитури. Така както се беше издигнала звездата му, така трябваше и да залезе, да изчезне, внезапно, от нищото в нищото — като метеор, на който не бе съдено да се завърне.
От години френските пристанища бяха блокирани от англичаните така енергично, че само много рядко се удаваше на някой френски кораб да излезе в открито море. Тази блокада, разбира се, напълно сковаваше търговията на Франция. Впрочем Франция бе принудена да отстъпи на Англия почти всичките си колонии, а с това бе понесла съвършено непоправими загуби. Тя би могла да се предпази от тези удари или би могла да отвърне на тях, но Наполеон не беше моряк и вече замисляше грандиозния, по-късно така печално завършил план, да нападне Англия в Индия през завладяната Русия. За тази цел той се нуждаеше от мощна междудържавна коалиция в сърцето на Европа и той съсредоточи цялото си внимание към нея, вместо да избере друг, по-кратък, по-сигурен път, който нямаше да погълне толкова средства.
Опитите му да стъпи на бреговете на Великобритания бяха завършвали винаги безуспешно. Липсваше боеспособен флот, липсваха и мъже, чиито имена можеха да бъдат споменати редом с имената на тогавашните британски адмирали. Построяването на нови кораби изискваше значителни суми, но щом те излезнеха в открито море, ставаха плячка на англичаните. И въпреки всичко Наполеон имаше възможността още през 1801 година да се обогати с едно откритие, чрез което би накарал Англия да трепери от страх. Робърт Фултън, прочутият американски изобретател, беше дошъл в Париж, за да докаже, че е възможно корабите да се движат посредством силата на парата. Заедно с тогавашния американски представител в Париж, Ливингстън, той извърши различни опити, на които обаче не бе обърнато внимание. По тази причина той отиде в Англия, но и там не намери привърженици. Въпреки това не се отказа от идеята си и две години по-късно се завърна в Париж.
По Сена заплава неговият първи опитен параход, но и този път той не намери никаква подкрепа. Тогава се обърна лично към първия консул и му беше разрешена аудиенция. В една стая на двореца Тюйлери застанаха един срещу друг геният на парната машина и героят на военните битки.
— Силата на парата — каза Фултън след продължителна дискусия над изобретението му — ще допринесе на корабоплаването неимоверно голяма полза и ще го тласне напред по неподозиран начин. Големите разстояния ще изчезнат, трудностите ще се опростят, ще намалеят опасностите и нещастните случаи. Маневреността на всеки кораб ще се удесетори, щом като вече няма да зависи от вятъра и от платната. Онзи владетел, който пръв построи военни кораби с пара, ще превъзхожда всеки флот в света.