Консулът го слушаше мълчаливо, усмихнат саркастично. После той хвана Фултън за ръката и го притегли към прозореца. Като посочи надолу към преминаващото човешко множество, той попита с подигравателен глас:
— Виждате ли новото изобретение, което мнозина от хората носят между устните си?
— Виждам го — отвърна Фултън. — Това е пурата, която и хората във Франция са започнали да пушат.
— Е, добре! Всички тези пушачи са живи парни машини. Само изпущат пара и нищо повече!
— Осмелявам се да отбележа, че не бива да се смесва пушекът с парата. Онова, което се образува при пушенето на пура, не е пара.
При тази забележка веждите на първия консул се свиха гневно. Не беше свикнал да бъде поправян от обикновени изобретатели. Затова и гласът му прозвуча по-грубо , отколкото досега:
— Пара или пушек, е все едно! Как може пушекът да има сила да придвижи цял кораб? C’est drole — смешно е!
Фултън не се осмели да го поправи отново, но отвърна с най-учтив и внимателен тон:
— Все пак повтарям и твърдя настойчиво, че онзи владетел, който притежава първите параходи, за кратко време ще стане господар на всички морета. Разноските за няколко опита са смешно малки пред тази перспектива. Ще припомня омразата на Англия към Франция. Ако владетелят на френската нация би имал флот от параходи, той би могъл да налага законите си в Лондон на англичаните.
Наполеон се отдръпна от прозореца, до който двамата бяха останали прави, и каза студено:
— Mon ami [42], не съм свикнал да доверявам успехите си на парата. Напълно съм осведомен относно проекта ви и се виждам принуден да го отхвърля.
Едно гордо движение на ръката му за сбогом показа на Фултън, че аудиенцията е приключила.
Фултън си тръгна. Една голяма надежда го беше изоставила. Но консулът дори и не подозираше, че донякъде, като император в изгнание, щеше да си спомня за този час със съжаление.
Но след малко повече от година на него му беше напомнено за този час. Бонапарт, станал междувременно император, беше събрал близо до Булон и Утрехт значителни военни сили, за да стъпи на английския бряг. Вследствие на това англичаните бяха засилили надзора си над френските пристанища по такъв начин, че нито един френски кораб не беше успял да се измъкне. Освен това английските кораби кръстосваха пред бреговете на Франция, спираха всеки срещнат кораб и го претърсваха; ако корабът беше френски или носеше стоки за Франция, те го пленяваха веднага. Това безизходно положение създаваше страшно много работа на министъра на марината. Почти ежедневно той разговаряше с императора и тези разговори завършваха обикновено с взаимно изнервяне.
По време на едно от тези бурни събеседвания, тъкмо когато пак ставаше въпрос за безкомпромисната блокада на всички пристанища, министърът каза:
— В това бедствено положение се радваме толкова повече да чуем, че все пак още има мъже, които могат да се мерят по смелост и сръчност с тези британски морски вълци.
Императорът го погледна въпросително:
— Какво има — попита той, — да не би Хюг да е направил нещо? Адмирал Хюг беше именно един от малкото френски моряци, които понякога провеждаха успешни операции.
— Не — отвърна министърът. — Става въпрос за нещо друго; прилича почти на малък морски роман.
— Говорете, колкото и малко да се интересувам от романи!
— Една фрегата от английската ескадра на комодора [43] Денси хвърлила котва край Бел-Ил срещу Льо Пале, за да сплаши малките селища на острова. Докато екипажът се намирал на сушата, пристигнал малък бриг с издути платна, вдигнал английския флаг, доближил борда си до борда на фрегатата, пленил я, вдигнал френски флаг и отплавал. На следващото утро същата тази фрегата се приближава най-спокойно към английската ескадра, блокирала пристанището на Брест. Бригът я следвал със свален флаг, като че ли бил пленен от нея. Тя издигнала гордо английското знаме и тъй като всеки капитан познавал фрегатата, всички си помислили, че комодорът Денси я е изпратил с някакво специално поръчение до командира на ескадрата пред Брест и че по пътя тя е пленила френския кораб. Фрегатата поздравила и всички кораби от ескадрата й отвърнали. Отправила се към адмиралския кораб и си дала вид, като че ли ще легне в дрейф, обаче внезапно свалила английския флаг и нагоре полетяло френското знаме. Бригът последвал примера й. Двата кораба изпратили снарядите на всичките си оръдия от бордовете, обърнати към огромното туловище на английския адмиралски кораб, който бил линеен кораб със сто и двадесет оръдия, после опънали моментално всички платна и се измъкнали щастливо под закрилата на батареите от Льо Гуле [44]. Англичаните, които, естествено, се приготвили светкавично за преследване, били принудени да се върнат поради огъня на батареите.