— Какво ще правя ли? — каза той. — Аз си служа със слово, а не с меч. С мен ще се случи онова, което стана с толкова много хора:
ще ме откарат в Париж и там ще изчезна.
— Ха, ти няма да изчезнеш в Париж, а още по пътя. Но дотам няма да се стигне, кълна се в името си!
— Та как ли ще ми помогнеш? Самият ти си пленник!
— Но няма да съм вечно такъв. Генерал Карто искаше само да се убеди дали съм таен пратеник на папата, или не. Откакто разбра, че съм честен моряк, става дума вече само за няколко удара, които получиха от мен добрите граждани войници. А ми казаха, че по този въпрос ще се произнесе полковник Бонапарт. Значи в най-скоро време ще бъда свободен!
— Кой ли би могъл да говори сега със сигурност, па макар и само за следващия ден! Бях тръгнал за Систерон, та оттам да се измъкна от Франция през Кап или Ембрюн и Бриансон, а ето ме сега в плен!
— През Кап и Ембрюн? О, malheur! [15] Един такъв път за бягство може да избере само някой, който познава небесните пътища по-добре от земните! Покрай тези две крепости ще заловят всекиго, който се опита да бяга в тази посока, а освен това навсякъде между Тулон и италианската граница гъмжи от войски на Конвента, които не можеш да измамиш лесно. При това изобщо не разбирам как си могъл да отседнеш в една кръчма, когато искаш да избегнеш полицейските агенти!
— Кръчмарят е мой роднина. Дълго време ме кри в къщата си и тъкмо се прощавах с него, когато лошото време накара войниците да влязат вътре.
— Това не е било от значение, издала те е духовническата ти одежда. Изобщо оттук нататък не може да се избяга по сушата. Само по море е открит пътят към търсената свобода.
— Но как ще се добера до някой сигурен кораб без приятели, без средства и без да имам представа как да пътувам?
— Чрез мен, чрез Робер Сюркуф. Можеш да разчиташ на мен! Той не можа да продължи, защото вратата се отвори отново и вътре влезе един гренадир, в когото Сюркуф разпозна своя приятел Жюно. В момента той беше все още обикновен войник, но е известно, че само след три дни стана сержант. При обстрелването на Тулон от 15 до 17 декември 1793 г. Наполеон му диктувал някаква заповед. В този момент на земята до тях паднал оръдеен снаряд и посипал хартиения лист с пръст. «Великолепно — извикал Жюно, — сега няма нужда да го подсушаваме с пясък!» Тези думи привлекли вниманието на Бонапарт и той не го изпуснал из очи от този момент; така Жюно през 1804 година станал дивизионен генерал и комендант на Париж.
Този гренадир, който още не можеше и да подозира, че донякъде ще носи херцогската корона на Абрантес [16], се зарадва много, като видя приятеля си Сюркуф. Научи от него, че се мъчи да получи назначение във военния флот, но че и сега молбата му е била отхвърлена от генерал Карто. Жюно не можеше да направи за приятеля си нищо друго, освен да пооблекчи ареста му: донесе му храна, пиене и свещи, след което трябваше да предостави двамата на съдбата им.
Едва на следващия следобед се появи един ординарец, който трябваше да отведе моряка при Бонапарт. Полковникът не беше в Босе, а се намираше извън града при окопите, откъдето щяха да бъдат обстрелвани укрепленията на Тулон.
Този град се беше предал на флота на съюзените англичани и испанци, ръководен от адмирал Худ, и сега Конвентът правеше свръх усилия да си възвърне този толкова важен обект. За съжаление генералите Карто и Допе се оказаха неспособни. Единият от тях беше бивш художник, а другият бивш лекар. Мястото им беше в ателието и лазарета, не пред мощните укрепления на един толкова силен гарнизон. Ето защо бяха изпратили младия Наполеон Бонапарт да помогне на двамата генерали.
Корсиканецът се намираше тъкмо при двамата генерали, когато изправиха пред него Сюркуф. Той изобщо не обърна внимание на пленника, а изглеждаше вдълбочен в разговора, който водеше с двамата по-висши офицери.
— И все пак не мога да се откажа от убеждението си — каза той. — Ако продължаваме по същия начин, ще стоим с месеци пред Тулон без никакъв успех! Какво представляват нашите оръдия пред огнените гърла на крепостта и флота? Трябва да докараме колкото се може по-бързо нови обсадни оръдия от Марсилия и другите гарнизони. Не бива да обстрелваме само укрепленията на града, а трябва да насочим снарядите си преди всичко към неприятелските кораби. Ако унищожим и прогоним техния флот, тогава не е възможно градът да се държи още дълго време. Дайте ми пълномощия и аз ви обещавам, че за две седмици Тулон ще бъде в ръцете ни!
— Само без такава сигурност в победата! — отвърна Карто с високопарен тон. — Дори ако флотът им е принуден да отстъпи, с какви средства ще превземем укрепления като форт Малбоске, Балание и Егюйет?
16
укрепен португалски град, превзет през 1807 г. от генерал Жюно, който получил титлата херцог на Абрантес. Б. пр.