— Най-напред да се докарат оръдия и муниции, да се засили обсаждащата армия до четиридесет хиляди души, а подкрепленията да се запасят с всичко необходимо! Още не съм успял да разгледам подробно терена, но положително ще се намери някое място, откъдето да са уязвими всички неприятелски укрепления. Оттам ще съумеем да поставим неприятеля на колене.
Сюркуф беше чул тези думи. Той се приближи с две бързи крачки към тримата офицери и каза:
— Пардон, граждани! Това място е вече намерено. Карто направи строга резервирана гримаса. И Допе се извърна гордо настрани. Наполеон обаче хвърли към моряка пронизващ поглед и продума:
— Много си дързък, гражданино Сюркуф! Когато говорят офицери, останалите трябва да мълчат, а особено ако са пленници. За кое място става въпрос?
— Гражданино полковник, погледни там между двете пристанища на града. Ако превземеш онова място, ще можеш оттам да обстрелваш неприятелския флот по цялото му продължение. Градът ще трябва да се предаде за два-три дни, щом сринеш укрепленията му с двадесет и четири футови оръдия и мортири. Един поглед ще ти покаже, че от тази точка ще можеш да бомбардираш много лесно форт Малбоске.
Бонапарт вдигна далекогледа към посочената местност. Когато го свали, по каменното му лице не можеше да се прочете нищо. Дълго време гледа към хоризонта, но след това се обърна изведнъж към двамата генерали:
— Този човек е прав. Моля гражданите генерали да обмислят бързо неговия съвет, който подкрепя моето убеждение!
— Съвета на един арестант?! — извика Карто. — Засрами се, гражданино полковник!
И след този обиден отговор лицето на Наполеон остана напълно безизразно. Но гласът му прозвуча остро и язвително, когато отвърна:
— Наистина се срамувам, господа, но не от съвета, който ни беше даден, а от това, че досега не е намерено онова, което видя този гражданин от пръв поглед. Свикнал съм да приемам всеки полезен съвет, без да има значение кой ми го е дал. Моля въпросната точка да бъде заета в най-скоро време и да се нареди да бъде укрепена. Ако англичаните ни изпреварят, ще ни струва извънредно много жертви след това да си поправяме грешката.
— Полковник! — избухна Карто. Той искаше да каже още нещо, но Допе го хвана за ръката и го отведе настрани.
Бонапарт се загледа подир тях с мрачно изражение.
— Все пак ще трябва да направят онова, което искам аз -промърмори той и като се обърна към Сюркуф, продължи: -Планът ти е добър, гражданино, благодаря ти! Откъде идва у тебе, обикновен моряк, тази прозорливост?
— Обикновен моряк? — засмя се Сюркуф. — Ученик съм на Морската академия и на Bureau des longitudes [17]! Морякът си има своя стратегия и тактика също като офицера на сушата. Гражданино полковник, радвам се, че мога да говоря с теб. Твой пленник съм; може би ще ме накажеш, защото посблъсках малко тиквите на няколко негодника. Ще си понеса наказанието, но когато то свърши, пак ще дойда при теб, за да чуеш молбата ми.
— Кажи я!
— Не сега. Първо трябва да си изтърпя наказанието. Бонапарт набърчи леко челото си.
— Говориш много уверено! На твоята възраст човек трябва да е по-скромен, защото едва тогава се навлиза в живота.
— Гражданино — усмихна се смъмреният Сюркуф, — тогава ти навлизаш в живота като полковник, защото изглежда сме на една и съща възраст.
Наполеон не обърна внимание на това подмятане и продължи:
— Наистина си заслужил наказание, защото си посегнал на войници на Конвента, но ще ти бъде опростено заради съвета, който ни даде. Сега може би ще намериш време, гражданино Сюркуф, да изложиш молбата си?
— Благодаря ти, гражданино полковник! Молбата ми е много кратка. Тя гласи: дай ми един кораб!
Корсиканецът погледна учудено моряка.
— Кораб ли? — извика смаяно той. — А какво ще правиш с този кораб и откъде да ти го намеря?
— Прочети най-напред тези документи!
Той извади портфейла си, измъкна оттам няколко свидетелства с големи печати и ги подаде на Наполеон. Той ги прочете едно след друго и после му ги върна със замислен израз на лицето.
— Отлично! — кимна той. — Гражданино Сюркуф, сигурно са малко хората на твоя възраст, които могат да се похвалят с такива свидетелства. Ти си умен и смел. Конвентът ще направи добре, ако не те изпуска из очи.
— Ха, Конвентът изобщо не се интересува от мен!
— Беше ли в Париж?
— Бях. Ходих в Льо Хавр, бях и в Брест, в Нант, в Ла Рошел, в Бордо, в Марсилия и в Лион. Ходих до всички възможни военноморски власти, чак до министъра и навсякъде чух едно и също: нямат нужда от мен. Хората, при които ходих, плуват в мъгла. Направих всичко възможно, за да им отворя очите. Изложих им моите схващания, вдигнах пред тях завесата на бъдещето — те самите искат да останат слепи.