Выбрать главу

В същото време Кевин Тъкър спеше и сънуваше как топката се търкаля по игрището, куотърбекът закъсня с пробива и в този момент го събуди някакъв подозрителен шум. Той се обърна по гръб, простена и се опита да си спомни къде се намира, но бутилката шотландско уиски, която бе пресушил, преди да заспи, бе замъглила паметта му. Обикновено предпочиташе нещо друго, което да повиши нивото на адреналина му, но снощи алкохолът му се стори добър вариант.

Отново чу подозрителния звук, като дращене по вратата, и тогава си припомни всичко. Намираше се в окръг Дор, щата Уисконсин. „Старс“ нямаха мач тази седмица и Дан му беше наложил глоба от десет хиляди долара. На всичко отгоре проклетникът му бе заповядал да се усамоти на вилата им и да остане там, докато не му уври главата.

Дяволите да го вземат, с главата му всичко беше наред! Но определено имаше някакъв проблем със супермодерната алармена система на Дан Кейлбоу — някой се опитваше да се промъкне вътре, а тя упорито отказваше да се задейства.

2

„Какво от това, че той е най-готиното гадже в училище? Важното е как се държи с теб.“

„Как да се справим със секси мъжкар?“, Моли Съмървил за списание „Ник“

Кевин внезапно си спомни, че беше прекалено зает с бутилката уиски и бе забравил да включи алармата. Какво пък, всяко зло за добро. Можеше да се позабавлява. Къщата беше тъмна и студена. Спусна босите си крака от дивана и се блъсна в масичката за кафе. Изруга, разтри пищяла си и се отправи към вратата. Как може толкова да го е закъсал, че една схватка с крадец да се окаже най-интересното събитие на седмицата? Оставаше му само да се надява, че този кучи син не е въоръжен.

Заобиколи ловко някаква голяма купчина. Вероятно беше кресло. После настъпи нещо дребно, но много остро, може би част от конструктора „Лего“, който бе разпилян наоколо. Къщата беше голяма и луксозно обзаведена, скътана дълбоко сред горите на Уисконсин, с дървета от трите страни, а отзад се виждаха ледените води на езерото Мичиган.

По дяволите, наистина беше пълен мрак. Запъти се по посока на скърцащия звук и точно когато стигна до източника, чу изщракването на ключалката. Вратата започна да се отваря.

Усети любимия прилив на адреналин в кръвта, разтвори широко вратата и сграбчи нападателя, промъкващ се от другата страна.

Неканеният гост му се стори лек като перце и тутакси полетя към пода.

За нещастие, го придружаваше куче. Огромен пес.

Космите по врата на Кевин настръхнаха, като чу ниското, заплашително, смразяващо кръвта ръмжене на звяр, готов за нападение. Докато се подготви за отбрана, животното впи острите си зъби в глезена му.

Но благодарение на рефлексите си, направили го легенда във футбола, той се метна към ключа за осветлението. Ярка светлина обля преддверието и Кевин осъзна две неща.

Не беше нападнат от ротвайлер. А паническите звуци не идваха от мъж.

— Ау, мамка му…

Върху теракотения под лежеше дребна, пищяща жена с яркочервена коса. А кучето, забило зъби в пищяла и любимите му джинси, беше дребен, сив…

Не му се искаше дори да произнесе думата.

Вещите на жената се бяха разпилели по пода, когато я бе сграбчил. Докато се мъчеше да се отърси от гадното псе, той забеляза много книги, пособия за рисуване, две кутии с бисквити и чехли с формата на розови зайци.

Най-после се отърва от лаещия пудел. Жената се изправи на крака и зае бойна поза. Кевин понечи да отвори уста, за да й обясни, но кракът й излетя нагоре и го удари зад коляното. В следващия миг лежеше проснат на пода.

— По дяволите… На „Джайънтс“6 им трябваха три четвъртини, за да ме докопат! — изруга той.

Тя бе облечена с палто, когато падна на пода, но единственото, което делеше него самия от студените теракотени плочи, беше тънкият джинсов плат. Кевин се намръщи и се претърколи по гръб. Звярът мигом скочи на гърдите му, сумтеше тежко в лицето му и го гъделичкаше по носа с крайчетата на синята кърпа, вързана около врата му.

— Опита се да ме убиеш! — кресна жената възмутено, а главата й изглеждаше като обхваната от пламъци.

— Не беше нарочно — заоправдава се Кевин. Знаеше, че я бе срещал преди, но не можеше да каже къде, дори и от това да зависеше животът му. — Може ли да си приберете „питбула“?

Страхът в очите на непознатата отстъпи пред яростта и тя оголи зъби също като пудела си.

— Ела тук, Ру.

вернуться

6

„Ню Йорк Джайънтс“ — професионален отбор по американски футбол, базиран в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси, член на Източната дивизия на Националната футболна конференция (НФК) в Националната футболна лига (НФЛ). — Бел.ред.