Хана захвърли палтото си и се наведе, за да поздрави Ру, дребния сив пудел на леля й, който притича към вратата, за да ги приветства. Както Ру, така и Кенга, пуделът на семейство Кейлбоу, бяха потомци на Пух5, някогашният домашен любимец на Фийби.
— Хей, смръдльо, домъчня ли ти за мен? — Моли остави писмата, за да погали кучето си по рошавата му сива глава. То се отблагодари за милувката, като я близна по брадичката, след което настръхна и гордо изръмжа. — Да, да, впечатлени сме, нали, Хана?
Момиченцето се закиска и погледна към леля си.
— Май още обича да се преструва на полицейско куче, нали?
— Той е най-страховитата полицейска хрътка в спецчастите. Да не засягаме самолюбието му, наричайки го обикновен пудел.
Хана стисна възторжено лапата на Ру, но после го заряза и се насочи към „творческия кабинет“ на Моли, заемащ единия край на просторното помещение.
— Написа ли още статии? Много ми хареса „Страстната нощ след абитуриентския бал“.
— Скоро ще напиша още — усмихна се леля й.
Заради пазарните изисквания статиите, които изпращаше на списание „Чик“, винаги бяха с двусмислени заглавия, въпреки че съдържанията им бяха напълно безобидни. В „Страстната нощ след абитуриентския бал“ се наблягаше на опасностите от секс на задните седалки на автомобилите. „От девственица до вещица“ беше всъщност статия за козметиката, докато в „Добрите момичета полудяват“ се проследяваха приключенията на три хлапачки по на четиринайсет години, впуснали се да пътуват по къмпингите.
— Мога ли да хвърля един поглед на новите ти скици?
Моли окачи двете палта.
— Няма такива. Съвсем наскоро ми хрумна една нова идея.
Понякога работата й върху книгите започваше с небрежно нахвърлени скици, но се случваше и да се залови направо с текста. А днешният сюжет й го подсказа самият живот.
— Разкажи ми! Моля те!
Обикновено двете изпиваха по чаша от чая „Констант Комент“, преди да се заемат с всичко останало. Моли отиде в миниатюрния кухненски бокс, разположен срещу работния кабинет, за да включи водата да кипне. Мъничкият й ъгъл за спане, заместващ спалнята, се намираше точно над „гостната“. Металните лавици на долното ниво бяха препълнени с любимите й книги: романите на обожаваната от нея Джейн Остин, окъсаните от препрочитане книги на Дафни дю Морие и Аня Ситън, пълния комплект от ранните творби на Мери Стюарт, наред с произведенията на Виктория Холт, Филис Уитни и Даниел Стийл.
На по-тесните лавици бяха натъпкани на два реда джобните книжлета с меки корици — исторически саги, дамски романи, криминалета, пътеводители и справочници. Не бяха забравени творбите на любимите й автори, биографиите на знаменити жени, както и няколко от не толкова потискащите издания на читателския клуб на Опра Уинфри.
По-старите, но скъпи на сърцето й детски книжки Моли пазеше в „спалнята“. Колекцията й включваше всички истории за Елоиз и Хари Потър, „Магьосницата от езерото на черната птица“ от Елизабет Джордж Спиърс, няколко приказки на Джуди Блум, „Децата от товарния вагон“ от Гертруд Чандлър Уорнър, „Ан от фермата Грийн Гейбълс“ от Луси Монтгомъри, малките забавни книжлета от поредицата „Гимназията Суийт Вали“ на Франсин Паскал, изпокъсаните творения на Барбара Картланд, които тя откри още когато бе едва десетгодишна. Това бе колекция, достойна за един истински книжен червей. Децата на семейство Кейлбоу обичаха да се излягат на леглото, заобиколени от купчина книги, докато се колебаеха коя точно да си изберат за четене.
Моли извади от шкафа две фини чашки от китайски порцелан, с тънки позлатени ръбове и изрисувани под тях лилави теменужки.
— Днес реших да озаглавя новата си книга „Дафни се претъркулва“.
— Разкажи ми за нея!
— Ами… Дафни броди из Гората на славея, замислена за своите работи, когато изневиделица Бени профучава край нея с планинския си велосипед и я събаря на земята.
Хана поклати глава неодобрително.
— Този проклет язовец.
— Именно.
— Според мен някой трябва да му открадне велосипеда — предложи Хана лукаво. — Заслужава си го, а и така повече няма да прави бели.