— Много бих искала — прие Анна в прилив на възбуда.
Беше петък и курсът им беше към своя край. Анна се подготви за последния ден от курса, като закуси още веднъж със сладкиши на терасата, но този път Джованна й правеше компания. Тя се почуди къде ли са отишли Матео и Шан и реши, че са излезли рано.
— Виждаш ли? — каза Джованна, като посочи през ниската стена на терасата оживения площад долу. Върху паветата строяха павилиони и хората разговаряха оживено около тях. През нощта се беше появил голям транспарант:
FIRENZE — FESTIVAL DEL GELATO12
Градът грееше, изпъстрен с фестивалните цветове.
— Красиво е — възкликна Анна ентусиазирано.
— Нещо повече — отвърна Джованна. — Той е delizioso13. — Тя целуна пръстите си, за да подсили смисъла.
Анна чакаше с нетърпение настъпващия ден и вечерта. Ако не възникнеха някакви сериозни кулинарни катастрофи, щяха да получат дипломите си от курса, а после целият курс щеше да отиде на вечеря с Бианка в един, както ги увери тя, от най-хубавите ресторанти на Флоренция. А след това, помисли си Анна със светнали очи, тя щеше да има време да разгледа фестивала на сладоледа с Матео и приятелите му.
Съжаляваше само, че Шан нямаше да може да дойде, заради ранния си полет — те се бяха сближили в една от вечерите, докато бъбреха и пиеха просеко край реката, и Анна съжаляваше, че приятелката й трябваше да си замине.
След закуска тя се приготви за курса и излезе на площада. Часовникът на кулата показваше осем и половина. Джон сигурно току-що се беше събудил, но тя копнееше да чуе гласа му, след като не можа да се свърже с него предишния ден. Анна извади мобилния си телефон и набра номера му.
— Анна? — отговори той още след първото позвъняване.
— Здравей, Джон. — Тя се отпусна веднага при познатия звук на гласа му. — Как си?
— Чудесно е, че те чувам. Но виж какво, на път съм да вляза на сутрешно заседание със закуска. Важно ли е?
— Не, нищо спешно — отвърна тя, като се опитваше да се освободи от разочарованието, което изпита. — Просто ми се щеше да си побъбрим, да разбера какво става. Не сме се чували от доста време.
— Разбира се. Всичко е наред. Съжалявам, че те питам, но всичко това не може ли да почака до утре? Днес съм наистина притеснен. Ще дойда обаче да те взема от летището. Пристигаш в девет вечерта, нали?
— В девет и двайсет. Изпратих ти по пощата номера на полета. Нямам търпение да те видя отново.
— Окей, миличка. До утре тогава.
— Обичам те!
— И аз те обичам — промълви той тихо, както правеше винаги в препълнения офис. — Пожелавам ти безопасен обратен полет.
В края на последния ден от курса Бианка даде на всички от класа дипломи и настоя за аплодисменти.
— А сега — да празнуваме! Тази вечер отиваме на вечеря и вие ще опитате най-добрата храна във Флоренция.
Курсистите и гордата им преподавателка се настаниха в уютна семейна тратория, с карирани покривки в червено и бяло, дървени мебели и меню, пълно с изобилни тестени храни, пици и ризото. Анна посрещна с облекчение факта, че Бианка не бе избрала най-добрия ресторант според броя на звездите на Мишлен — бюджетът й в никой случай нямаше да стигне за такъв ресторант.
Тя си поръча пица, която пристигна отрупана с артишок и гъби, изпечена на плоча до съвършенство и, както беше изгладняла след цял ден усилна работа в кухнята, отхапа голяма хапка. Беше доволна от експеримента си днес — свеж и лек сладолед от дюля — всъщност, той може би беше най-добрият й от цялата седмица. Въпреки кулинарните си успехи обаче, тя някак си не успя да се отпусне. Не можеше да каже какво не беше наред, но нещо в тона на Джон я беше обезпокоило. Нямаше търпение да види отново него и Алфи, но защо й се струваше, че точно в момента не фигурираше сред приоритетите в неговия списък? Да не би пък да беше твърде взискателна? Реши, когато се върне у дома, да му даде повече свобода. Ако имаше някакъв проблем, той щеше да й каже, когато беше готов.
— Поздравления! — Бианка вдигна за тост чашата си с червено вино. Анна, Георгиос, Шан, Матео, Риа и Хиро чукнаха с нея чаши през масата. Анна се усмихна. Бяха изкарали курса и бяха усвоили някои изключително съблазнителни рецепти, които да отнесат у дома, в своите страни.
— За най-добрата преподавателка — предложи Георгиос и отново вдигна чаша. — За bella