— Получихме сведения от достоверен източник, че срещу вас се води разследване за незаконни операции на фондовата борса.
— За мен това е нещо ново — отвърна Джак.
— Известно ни е, че са ви разпитвали следователи от Комисията по ценните книжа и борсовите операции — заяви репортерът.
— Ако знаете това, то не може да не сте информиран, че предоставих всички сведения, които поискаха, и те останаха напълно удовлетворени.
— Уверен ли сте?
— Разбира се. Не съм извършил никакво нарушение и притежавам всички документи, които го доказват — уверено каза Райън, може би прекалено уверено, забеляза репортерът. Той обичаше да разговаря с хора, които са попрекалили с алкохола. In vino Veritas.11
— Моите източници обаче твърдят друго — продължи да настоява репортерът.
— С нищо не мога да ви помогна! — подхвърли Райън. Но този път спокойствието го напусна и гласът му прозвуча по-силно, отколкото следваше. Стоящите наблизо хора се обърнаха към него, без да скриват любопитството си.
— Май заради такива като вас не работят така както трябва нашите разузнавателни служби — разнесе се гласът на току-що приближилия се мъж.
— А вие кой сте, дяволите да ви вземат? — разгневено попита Райън, още преди да се е обърнал. Спектакълът продължава. Действие I, сцена 2.
— Това е конгресменът Трент — обясни репортерът. Трент влизаше в състава на Специалния комитет на Конгреса.
— Струва ми се, че дължите извинение — каза Трент. Той изглеждаше пиян.
— За какво? — поинтересува се Райън.
— Как за какво! За всички шибани глупости, които вършите във вашата крепост отвъд реката.
— За разлика от тези, които се вършат на този бряг ли? — попита Джак. Наоколо започваше да се събира тълпа. Тук развлечението изглеждаше многообещаващо.
— Аз знам какво се опитахте да направите току-що, но се подхлъзнахте и цопнахте по гол задник в локвата. Даже и не ни съобщихте, както повелява законът, и сега ви предупреждавам, че няма да ви се размине току-така, ще се наложи да се разплащате и скъпо ще платите.
— Да, ако трябва да платим сметката ви в бара, действително няма да ни излезе евтино. — Загубил интерес към по-нататъшния разговор, Райън му обърна гръб.
— Внимавай, човече! — изгърмя Трент отзад. — Внимавай, защото и ти ще се изпързаляш.
Наоколо се събраха около двадесет човека, които внимателно наблюдаваха какво става и се заслушваха в разговора. Те видяха, че Джак взе чаша от преминаващия край него сервитьор, и забелязаха, че погледът му освирепя. Някои си спомниха, че Райън е убивал хора и тази репутация му придаваше ореол на тайнственост. Той отпи една глътка бяло бургундско вино, преди да погледне отново конгресмена.
— И как ще ме изпързаляте, господин Трент?
— Това може да те изненада.
— Никакви ваши действия не могат да ме изненадат, приятелю.
— Може би, но ти ни смая, доктор Райън. Не те смятахме за мошеник и предполагахме, че си достатъчно умен, за да не вземеш участие в този провал. Сега виждам, че сме сгрешили.
— Вие грешите за много неща — прошепна Райън.
— Знаеш ли какво, Райън. Аз изобщо не мога да разбера що за мъж си ти.
— В това няма нищо за чудене.
— И тъй, що за мъж си? — попита Трент.
— Знаете ли, конгресмене, за мен това е един уникален случай — безгрижно подхвърли Райън.
— Какво искате да кажете?
Лицето на Джак внезапно се промени. Гласът му прогърмя по цялата зала.
— Никога не съм очаквал, че един педераст ще се усъмни в моята мъжественост! — Извинявай, приятелю, мина му през ума.
В залата настъпи пълна тишина. Трент не криеше своята сексуална ориентация — бе обявил за това още преди шест години. И все пак той целият побледня. Чашата в ръката му се разклати и част от съдържанието й се изля на мраморния под, но конгресменът се овладя и произнесе почти с мек глас:
— Ще ти разгоня фамилията за това.
— Нямам нищо против, сладък. — Райън се обърна и излезе от залата, чувствайки тежестта на погледите върху гърба си. Той не се спря, докато не видя автомобилите, които се носеха по авеню „Масачузетс“. Джак знаеше, че е пил прекалено много, но студеният въздух започна да му прочиства мозъка.
— Джак — чу той гласа на жена си.
— Да, мила?
— Какво означава това?
— Нямам право да говоря.
— Мисля, че е време да си ходим.
— А аз мисля, че си права. Сега ще взема палтата. — Райън влезе вътре и предаде номерата. Той забеляза как стихнаха гласовете в залата след завръщането му. Напъха се в балтона, преметна коженото палто на жена си през ръка и едва тогава се обърна, срещайки устремените в него погледи. Интересуваха го само едни очи. Те го гледаха.