— А този район патрулира ли се? — попита Манкузо, връщайки всички към действителността.
— Да, но не може да се очаква голяма степен на боеготовност. Вашите дипломати се намират в Москва, така че вероятността от военен конфликт е малка. Надводните кораби, патрулиращи в този район, принадлежат главно на КГБ. Те охраняват границата от контрабандисти — и шпиони. — Той направи жест по посока на Кларк. — Малко ефективни са против подводниците, но когато тръгнах на последното плаване, ситуацията вече се променяше. Увеличи се броят на корабите, предназначени за борба с подводници, в Северния флот и както чух, в Балтийския. Обаче този район е труден за откриване на подводници. Тук постъпва прекалено много прясна вода от реките, а има и лед над главите ни — всичко това прави условията за хидролокация много лоши.
Звучи обнадеждаващо, помисли Манкузо. Корабът му се намираше в състояние на повишена боеготовност. Сонарното оборудване функционираше непрекъснато и щеше да действа, докато не получат сигнал за отбой. Той можеше да приведе в движение „Далас“ за по-малко от две минути след получаването на шифровано съобщение, а това е повече от достатъчно, реши капитанът.
За Герасимов също бе дошло време за вземане на решения. Той седеше сам в кабинета си. Герасимов беше човек, умеещ да сдържа емоциите си с желязна хватка дори тогава, когато около него нямаше никой, отличавайки се в това отношение от по-голяма част от руснаците. Малко са хората, които умеят да разглеждат проблема за собствената си гибел с пълна обективност.
Председателят на Комитета за държавна сигурност направи оценка на своето положение тъй всеобхватно и невъзмутимо, както бе свикнал да оценява различните аспекти на възложените му задължения. „Червеният октомври“. Всичко започна именно оттук. Герасимов се възползва от инцидента с „Червеният октомври“, за да подчини на себе си адмирал Горшков, а после и да се избави от него напълно. Благодарение на този инцидент той също засили влиянието на Трето главно управление. В последно време военните бяха започнали сами да се занимават с въпросите на своята безопасност, но Герасимов съумя, позовавайки се на доклада на своя агент Касий, да убеди Политбюро, че само КГБ е в състояние да осигури лоялността и безопасността на съветските военни. Тези негови действия предизвикаха крайно недоволство в Министерството на отбраната. Герасимов докладва на ръководителите на страната, отново въз основа на сведенията от Касий, че „Червеният октомври“ е унищожен. Касий съобщи на КГБ, че Райън се намира под следствие и…
И ние — аз — с двата крака в капана.
Как да обясни случилото се на Политбюро? Един от най-добрите негови агенти се оказа превербуван — но кога? На него ще му зададат този въпрос, а той няма да знае отговора; затова всички материали, получени от Касий, ще бъдат под подозрение. Въпреки че от този агент бе постъпила много ценна информация, съобщението, че той е бил превербуван, а кога — неизвестно, щеше да опорочи всичко. А следователно превъзнасяната прозорливост на Герасимов относно политиката на Запада, която се ползваше с такава тежест, сега нямаше да струва нищо.
Той погрешно информира Политбюро, че екипажът на подводницата не се е обръщал с молба за политическо убежище и не му се удаде да разкрие грешката. Американците бяха успели да постигнат огромни успехи в разузнавателната дейност, но КГБ дори не подозираше за това. ГРУ също не можеше да се похвали с успехи в това отношение, но този факт слабо го утешаваше.
Най-накрая Герасимов докладва, че американците коренно си променят подхода по ограничаване на въоръженията — и това също се оказа невярно.
Ще оцелея ли след едновременното разкриване на трите провала? — запита се Герасимов.
Едва ли.
В миналото можеха да го разстрелят и тогава решението щеше да бъде много по-просто. Нито един човек не избира сам смъртта, поне един разумен човек няма да стори това, а Герасимов притежаваше необикновено хладен интелект, на който се опираше във всички свои постъпки. Но тези неща вече не се случват. Сега ще го свалят от поста председател на КГБ и ще му възложат второразрядна работа в някое министерство, където ще прелиства книжа. Контактите му в КГБ ще загубят всякакъв смисъл, освен дето ще се ползва от такива безполезни привилегии като достъп до закритите магазини. Минувачите ще го гледат на улицата право в лицето, без да изпитват страх от неговата власт, ще го посочват с пръст и ще му се смеят зад гърба. Служителите в новото ведомство постепенно ще загубят към него всякакво уважение, ще започнат да влизат в пререкания и даже да крещят по него, когато узнаят, че цялата му власт завинаги е изчезнала. Не, каза си той, няма да издържа такова нещо.