— Капитанът вика Сонар. Има ли нещо ново? — попита Манкузо.
— Абсолютно нищо.
— Много добре. „Шефе“18, вдигнете подводницата на дълбочина девет-нула фута.
— Слушам, девет-нула фута.
Преди да дадат преден ход на подводния кораб, той трябваше да се откъсне от дъното. Манкузо наблюдаваше как бавно се променяха цифрите на индикатора, отчитащ дълбочината, докато „Шефът“ — познат още като Коб — умело изравняваше подводницата.
— Дълбочина девет-нула фута. Да се задържи на тази дълбочина е много трудно.
— Машинното отделение, увеличете оборотите на девет възла. Рулеви, рулят — петнадесет градуса вдясно, преминаваме на нов курс нула-три-осем.
— Рул — петнадесет градуса вдясно, преминаваме към нов курс нула-три-осем — повтори рулевият. — Сър, рулят е завъртян на петнадесет градуса.
— Много добре. — Манкузо следеше по жирокомпаса изменението на курса — подводницата сега се насочваше на североизток. Изминаха пет минути, докато изплават изпод леда. Капитанът даде заповед да преминат на перископна дълбочина. Още една минута.
— Вдигни перископа! — изкомандва капитанът. Един старшина изви колелото за управление и капитанът хвана ръчките на перископа веднага щом обективът се вдигна пад нивото на палубата. — Стоп!
Перископът се установи на тридесет сантиметра над повърхността на водата. Манкузо прилепи очите си до окуляра, мъчейки се да открие лед или сенки, но не видя нищо.
— Още с два фута нагоре. — Сега той стоеше на колене. — Два фута и задръжте.
Манкузо използваше по-тънкия боен перископ, а не разузнавателния, който е по-масивен. Разузнавателният перископ имаше много по-голямо полезрение и осигуряваше много по-добре осветен обзор, но капитанът не рискуваше да го вдигне, тъй като той добре се забелязва на екрана на радиолокатора. През последните дванадесет часа вътре в подводния кораб се използваше изключително червено осветление, при което храната изглеждаше някак си странна, затова пък очите свикнаха да виждат по-добре в тъмнината. Манкузо огледа хоризонта. Освен плаващия лед на повърхността не се забелязваше нищо друго.
— Всичко е наред — обяви той най-накрая. — Нищо не се вижда наоколо. Да се вдигне мачтата с електронните сензори. — Чу се съскане от хидравличното устройство и мачтата се вдигна над водата. Тънката пръчка от фибростъкло имаше дванадесетмилиметрова дебелина и беше практически невидима на радарните екрани. — Спуснете перископа.
— Открит е надводен радар, пеленг нула-три-осем. Сигналът е много слаб — докладва техникът по електроника и съобщи честотата и характеристиката на импулса.
— Започваме, момчета. — Манкузо вдигна слушалката на телефона. — Готови ли сте?
— Да — отговори Кларк.
— Пристъпваме към изпълнение. Желая ви успех. — Капитанът остави слушалката и се обърна. — Изплаваме на повърхността. Имайте готовност за незабавно потапяне.
За всичко бяха нужни само четири минути. Връхната част на черната рубка — или „платното“, както я наричат подводничарите — се появи на повърхността, насочена със своята тясна част към най-близката съветска радиолокационна станция, за да се намали максимално вероятността от откриване. Не беше никак лесно да се задържи подводницата в такова положение.
— Кларк — напред!
— Слушам.
Тъй като цялата повърхност на Финския залив е покрита с плуващи ледове, помисли Манкузо, екранът на този радар ще бъде задръстен от сиви точки. Той не откъсваше очи от индикатора за положението на люка — изменящи се от „-“, което означаваше „люкът е затворен“ — до „0“ — „люкът е отворен“.
Кларк се намираше сега на една платформа в шахтата, на около един метър под върха на рубката. Той отвори люка и излезе на палубата. После с помощта на матроса измъкна надуваемата лодка. Стоейки сега сам на мъничкия мостик на подводницата — постът за управление върху най-горната част на „платното“, — той постави лодката напряко на рубката и издърпа маркуча. Писъкът на въздуха, който нахлуваше вътре в гумената лодка, сякаш изпълни всичко наоколо и Кларк се намръщи от пронизителния шум. Веднага щом лодката се наду и се изпъна, той викна на матроса да затвори люка и сграбчи телефонната слушалка.
— Аз съм напълно готов. Люкът е затворен. Ще се видим след няколко часа.
— Добре. Късмет! — каза Манкузо.
Кларк, който се намираше на върха на „платното“, се настани в гумената лодка. Подводницата леко се потопи и лодката се залюля на морската повърхност. Кларк включи електрическия мотор. В подводницата долният люк на шахтата за миг се отвори и през дупката бързо се промъкна матросът; после той и капитанът притегнаха здраво винтовете.
18
Шеф на кораба — уникална подводничарска длъжност, включваща широк кръг задължения. — Б. пр.