Феликс му показа снимката, направена с мобилния му телефон. За по-нагледно я бе качил на таблет.
Морето бе подкопало стената, образувайки под бетонната площадка пещера, стигаща почти до самата къща. Корените на дърветата висяха в нея като причудливи бради. Бетонни стълбове, облепени с морски жълъди, поддържаха структурата да не падне. В тази фаза на прилива между водата и тавана оставаше малко над метър пространство. Ерозията бе разкрила останките от ръждясала баржа за чакъл, част от оборудването, изградило Маями Бийч.
В далечния край на тъмната пещера, едва озарен от светкавицата, дъното преминаваше в пясъчна плитчина. Там имаше лъскав куб с размерите на шкаф, почти долепен до основите на къщата. Феликс разпери пръсти върху дисплея, увеличавайки изображението. До куба, край самия ръб на водата, се виждаха човешки череп и задната половина на куче.
— Значи, докато ние копаем в мазето, морето копае насреща ни — рече Ханс-Петер Шнайдер. — Gott mit uns!8 Вътре може да се побере цял тон злато. Кой друг знае?
— Никой, сеньор. Останалите градинари работеха отпред, а старецът е просто неграмотен селяк.
— Може ти да си неграмотният. Виждал съм дъртака и преди. Прати градинарите да си ходят и го доведи тук. Кажи, че имаме нужда да ни помогне с нещо, а после ще го откараме у дома.
В залива лодката вече бе заредила капаните за раци със стръв и сега се движеше бавно, като двама от екипажа ритмично ги спускаха във водата през всеки двайсетина метра.
От рубката капитан Марко неотстъпно наблюдаваше с бинокъла си къщата на Ескобар. Видя как Ханс-Петер и останалите се суетят край оградата, а после Феликс и Боби Джо, отвеждат Бенито към къщата.
— Родриго, зарежете капаните — изкомандва. — Бъдете готови. Ако Бенито даде знак, влизаме с пушкалата.
В градината Бенито стоеше лице в лице с Ханс-Петер.
— Познавам те отнякъде — рече последният.
— Старите хора си приличат, сеньор. Аз не помня да сме се срещали.
— Свали си ризата.
Бенито не се подчини. Наложи се Боби Джо, Умберто и Феликс да му извият ръцете зад гърба и да пристегнат китките му със свински опашки.
— Свалете му ризата — изкомандва Ханс-Петер.
Феликс и Умберто издърпаха ризата на Бенито изпод презрамките на комбинезона. Боби Джо потупа страничните му джобове, но не провери под нагръдника. После бучна с показалец идва забележимата татуировка отстрани на ребрата. Камбанка, окачена на рибарска кука.
— Бандата на десетте камбанки — кимна Ханс-Петер.
— Просто младежка глупост, сеньор. Сами виждате колко е избледняла.
— Ти го нае, Феликс — каза Ханс-Петер. — А той е от хората на дон Ернесто. Сега двамата с Боби Джо ще го отведете на разходка.
От лодката капитан Марко видя как събличат ризата на Бенито, видя и пистолета в ръката на Боби Джо. Той извади мобилния си телефон.
На по-малко от километър нагоре по брега Антонио отговори на обаждането.
— Антонио, копелетата на Шнайдер захапаха Бенито. Трябва да го измъкнем. Аз отивам на пристана да го покрия, ако скочи във водата.
— Разбрано — кимна Антонио и настъпи газта. Наблизо имаше спирка, където морни градинари и камериерки чакаха автобуса за мудното пътуване към дома. Щом го зърнаха, неколцина от тях го поздравиха по име.
— Transporte libre!9 — викна им Антонио. — Estoy celebrando! Voy a transportar cada uno de ustedes a su casa! 10 Транспорт от врата до врата! Без пари. Качвайте се! Ще спрем и на закусвалнята. Ядене на корем плюс храна за вкъщи! Безплатно возене и вечеря! Todo libre!!11
— Антонио, no manejas borracho?12
— Нищо подобно. Не съм близвал и капка. Който иска, може да ме подуши. Хайде!
Мъжете се натъпкаха в пикала — двама при него в кабината и трима отзад в каросерията.
— Но пътьом ще трябва да вземем и още един — рече Антонио.
Кари Мора беше на втория етаж на къщата, понесла пакет с ролки тоалетна хартия и няколко електрически крушки. В спалните цареше свинщина, по пода на банята се въргаляха хавлии и едно порнографско списание. Върху единственото оправено легло бяха пръснати части от разглобен АК-47 заедно с два заредени пълнителя. Катурнато шишенце смазка бе протекло и изцапало кувертюрата. Тя го взе с два пръста и го премести на нощното шкафче.
Мобилният й иззвъня. Беше Антонио.
— Кари, прикрий се и бъди готова да бягаш. Притиснали са Бенито. Аз идвам да му помогна, а Марко приближава откъм пристана.
Той затвори, а Кари надзърна навън през прозореца на спалнята. Боби Джо ръчкаше Бенито с дулото на пистолета си.