Кари посегна към частите на автомата. Газоотводната тръба щракна, подир нея се плъзнаха на мястото си затворната рама и възвратната пружина. Накрая сложи капака, постави отдолу пълнител и с рязко движение вкара патрон в цевта.
Беше готова за стрелба в рамките на четирийсет и пет секунди. Върна се обратно до прозореца и насочи оръжието така, че мушката кацна върху ръбатия тил на Боби Джо. Портите отведнъж се разтвориха.
Докато минаваше през тях, Антонио набра номера на капитан Марко, остави телефона на високоговорител и го пусна в нагръдния джоб на ризата си.
Видя как Умберто товари три бетонни блокчета и намотка тел в багажника на Феликс. Бенито стоеше отстрани, с ръце зад гърба, вероятно вързани. Антонио приближи още, слезе и отиде до стареца. При вида на толкова хора в пикапа Боби Джо свали пистолета до бедрото си.
— Ей, Бенито! — извика Антонио. — Трябваше да те откарам до вас, но забравих. Ще прощаваш.
— Ние ще го откараме — намеси се Феликс.
Всички пътници на Антонио наблюдаваха ставащото.
— Не, сеньор — отвърна гръмко той. — Обещах на неговата Лупе да й го върна навреме за вечеря напълно трезвен.
Неколцина от публиката се разсмяха, а други се озадачиха, знаейки, че Лупе е починала преди години.
— Старата ще ме убие, ако се появя без него — обърна се към тях Антонио. — Не е ли така, момчета?
— И още как! Определено! — разнесоха се гласове. — Ще ти свети маслото, както и на всички, които го черпят.
— Разкарай се оттук — измърмори Боби Джо, привеждайки се към Антонио.
— Защо, пръдльо, да не ме гръмнеш пред всички? — попита го полугласно той.
Ханс-Петер Шнайдер излезе на прага. Боби Джо и Феликс погледнаха към него, а той едва забележимо поклати глава. Феликс се промъкна зад Бенито и сряза „свинските опашки“. Ханс-Петер слезе по стъпалата, отиде при стареца и му даде възголяма пачка банкноти.
— Ще ни трябваш пак след две седмици, comprendes?13Тогава ще получиш още толкова. Няма причина да не работим заедно.
Бенито се настани в каросерията, предизвиквайки недоволството на останалите, които трябваше доста да се посместят. Антонио междувременно говореше надолу към джоба си:
— Къде е Кари?
— Аз ще се погрижа за нея — отвърна Марко. — Вече слизам към пристана, ще я взема оттам. Вие тръгвайте!
Антонио даде заден ход към портата.
— Пуснете ги да вървят — рече Ханс-Петер на хората си, като разпери ръце.
Кари тичаше надолу по витата стълба, без да изпуска автомата. Долният етаж пустееше. Тя извади папагала от клетката и го сложи на рамото си.
— По-добре се дръж здраво. И не закачай обеците ми — каза, като пое през задния двор. Лодката вече чакаше там, притискайки с борд поклащащия се пристан. Тя подаде оръжието на Марко и скочи на палубата, при което птицата изпляска с криле. Моторът изрева и съдът се отдалечи с пълна газ. От кърмата Марко държеше на прицел къщата, но там не се показа никой.
Пикапът на Антонио пое по шосето и портата се затвори след него.
— Виж само на какво ти прилича ризата — каза на Бенито мъжът, седящ върху резервната гума. — Никога няма да те пуснат в закусвалнята в този вид.
Осма глава
Капитан Марко седеше заедно с Бенито Антонио под открития навес. Един самотен прожектор осветяваше кея. Беше превалял петминутен дъжд и миришеше на мокра земя. Капките от стрехата чертаеха права линия в прахоляка.
— Смятате ли, че Феликс работи и за двете страни? — попита капитан Марко.
— Вероятно — сви рамене Бенито. — Можеше просто да ме помоли да си трая, да ми плати по-прилична сума. А вместо това ми показа ножа си. Мисля, че този нож ще се вмести добре в дупката на задника му. Ще остане дори място и за слънчевите му очила.
— Като се разприказвахме за дупки, онази, която си видял, чак до къщата ли стига?
— Не знам, но е дълбока. Морето е копало там, докъдето ФБР не е стигнало. Отворена е към залива, чува се засмукването на водата под стената.
Около голата крушка над главите им кръжаха едри насекоми. Една пеперудка кацна върху челото на Антонио и го загъделичка. Той махна с длан да я отпъди.
Капитан Марко наля ром в чашата си и изстиска отгоре няколко капки лайм.
— За колко време са наели къщата?
— Имат трийсетдневно разрешение за снимки, залепено отвън на портата — отвърна Антонио. — Издадено на името на Александър Смуут от „Смуут Прадакшънс“.
Бенито потърка резена лайм в ръба на чашата си. Ромът беше осемнайсетгодишен „Флор де Каня“ и го накара да затвори очи за един щастлив миг да си представи, че го вкусва от устните на Лупе в лунна нощ.