Выбрать главу

Антонио кимна и стана да си върви.

— Между другото, благодарности за днешното возене — поздрави го с чашата си Бенито.

— Няма защо.

— Макар че сметката в закусвалнята ми излезе дебела. Онези юнаци, дето беше качил, не само се натъпкаха до пръсване, ами си взеха и за вкъщи. Антонио… escuchame joven.14 Сега ще трябва да си пазиш гърба. Боби Джо ще те търси.

— Е, толкова по зле за него, ако ме намери — рече Антонио.

Капитан Марко се прибра в скромното си жилище до кея.

Бенито се качи в старата си таратайка и също отпраши към дома. Оставиха пещта за отпадъци да гори; отблясъците на огъня се процеждаха през открехнатата й врата.

Лупе очакваше Бенито, поне духом, в малката градина, направена от нея зад къщата им. Той усещаше присъствието й, топло и близко, докато светулките трептяха над белите цветове, сияйни под лунните лъчи. Бенито наля чаша „Флор де Каня“ за себе си и още една за нея. Изпи и двете, седнал в градината с Лупе, и това, че бяха там заедно, му беше достатъчно.

Кари и Антонио седяха върху старата автомобилна седалка край кея и гледаха небето. Басовият отглас на далечна музика достигаше до тях над водата.

— За какво мечтаеш? — попита Антонио. — Какво би искала да имаш?

— Искам да живея в дом, който да ми принадлежи — отвърна Кари, като отхапа от резена лайм и го пусна обратно в чашата си. — Такъв, че където и да сложа ръка, всичко да е чисто. Да ходя боса из него и да усещам пода приятен под краката си.

— Сама ли? Тя сви рамене и кимна.

— Стига братовчедка ми и майка й също да имат прилично място за живеене. Искам своя къща. Да затворя вратата и да се наслаждавам на тишината. Ще я поддържам добре. Така, че като чуя дъжд по покрива, да знам, че не капе върху леглото, а се стича по улуците навън в градината.

— Сега пък и градина.

— Защо не? Там ще садя растения. Ако ми потрябва нещо за готвене, ще си го късам прясно. Бананов лист за задушен костур например. Ако съм в настроение, ще пускам силна музика в кухнята, ще пийвам и ще танцувам край печката.

— А мъж? Не ти ли трябва мъж?

— Искам първо сама да съм си господарка. После може и да поканя някой да влезе.

— Да речем, че аз се появя на прага ти и почукам. Един неженен Антонио чука на вратата ти.

— Ерген ли ще бъдеш, Антонио? Антонио Soltero?15 — Ромът разливаше топлина в стомаха й.

— Не, няма да бъда Антонио Soltero. Все още не. Защото ако го направя, някой ще трябва да напусне страната. Получих си гражданството, служейки в морската пехота. Тя не може да стори същото, затова трябва да чака. А понеже ми е приятелка, и аз ще чакам заедно с нея. Брат й беше с мен в армията. Загубихме го. — Антонио потупа татуировката с глобуса и котвата върху ръката си. Semper fidelis.16

— Хубава фраза. Но това е само една от татуировките ти.

— Имаш предвид "Десетте камбанки“? Тогава бях още хлапе. Това бе различна школа. Различен набор от умения. Няма защо да се оправдавам пред теб.

— Вярно.

— Но ще ти кажа едно — стъпя ли си веднъж на краката така, че да съм достоен за теб, с топ не можеш ме прогони от прага си.

От тъмните корабчета нагоре и надолу по реката продължаваше да се носи музика от работещите телевизори. Сега долетя странната, красива мелодия на Родриго Амаранте от сериала „Наркос”.

Антонио, който смяташе, че има доста приличен глас, я загледа право в очите и запя:

Аз съм огънят, изгарящ кожата ти, аз съм водата, убиваща жаждата ти… Аз съм кулата на замъка, мечът, бранещ цветущата пролет.

Една корабна сирена го заглуши за кратко, преди да продължи:

Ти си въздухът, който дишам, и лунната светлина над морето.

Облаците, плуващи под луната, нашариха движещата се повърхност на реката с петна от сажди и сребро. За момент изглеждаше, че по нея може да се ходи.

Искри от огъня в пещта отлетяха нагоре в небето.

Кари стана и целуна Антонио по косата. Той извърна лице нагоре, но закъсня.

— Трябва вече да се прибирам, Антонио Soltero — каза тя.

Девета глава

Единствените роднини на Кари в Маями бяха възрастната й леля Джасмин, братовчедка й Джулиета и бебето на Джулиета.

Когато не спеше в някоя от къщите, за които се грижеше, тя отсядаше при тях, в жилището им на „Клод Пепър Уей“ в Маями. Съпругът на Джулиета бе задържан от имиграционните власти, когато бе отишъл да се регистрира доброволно, съгласно инструкциите, и в момента изчакваше депортация за издаване на чек без покритие.

вернуться

14

Чуй ме, млади човече (исп.). — Б. пр.

вернуться

15

Неженен (исп.). — Б. пр.

вернуться

16

Винаги верен (лат.), девиз на морската пехота на САЩ. — Б. пр.

полную версию книги