Кари Мора разполагаше с много информация за къщата. Най-важното бе да я измъкне от нея. После винаги можеше да изкара парите на момичето, макар че те нямаше да са повече от няколко хилядарки. А за да получи дори тях, трябваше да я транспортира в сух лед.
Нямаше смисъл да я безпокои сега, но тя му се бе сторила толкова привлекателна, толкова затрогваща на терасата, че му се искаше да я погледа в съня й. Имаше право на минутка удоволствие. Например да се изпразни върху чаршафите и белязаните й ръце, нищо повече. Е, да речем и капка-две върху сънната й буза, какво толкова? Дори ако мъничко влезеше в ъгълчето на окото й, това само щеше да я подготви за предстоящите сълзи.
Телефонът завибрира в джоба му и той го намести, докато не му стана приятно. После прочете съобщението от Феликс и се почувства още по-добре. То гласеше:
Успях. Навих го да освободи къщата срещу десет бона. Нашето разрешително излиза утре. Вече можеш да се нанасяш!
Ханс-Петер прилегна върху килима под драпираната билярдна маса и написа няколко съобщения с показалеца, който наричаше „цинков пръст“ 2. Той бе обезобразен от същата мутация, оставила собственика му без телесно окосмяване. Ханс-Петер бе усвоил понятието в медицинското училище, малко преди да го изхвърлят оттам за неморално поведение. За щастие, по онова време баща му вече бе твърде възрастен, за да го напердаши за провала. Нокътят на този пръст бе твърд и остър, идеален за почистване на лишените му от власинки ноздри, така чувствителни към мухъл, поленов прашец и аромати от осквернени тела.
Кари Мора отвори очи в мрака, без да знае защо. Първият й рефлекс бе да се вслуша в предупредителните звуци на гората. После осъзна къде се намира и без да мести глава, огледа голямата спалня. Всички светлинки грееха — на телевизора, термостата, часовника, но точицата върху аларменото табло бе зелена вместо червена.
Всъщност беше я събудило единичното бипкане от деактивирането на алармата на долния етаж. Сега светлинката примигваше всеки път, щом нещо преминеше пред сензорите за движение.
Кари Мора нахлузи домашните си дрехи и извади бейзболната бухалка изпод леглото. Телефонът, ножът и лютивият спрей бяха в джобовете й. Тя излезе в антрето и викна надолу към витото стълбище:
— Кой е там? По-добре отговаряй.
Петнайсет секунди тишина. После нечий глас се обади:
— Феликс.
Кари извъртя очи към тавана и цъкна с език.
Запали осветлението и пое надолу, без да оставя бухалката.
Феликс стоеше в подножието на стълбището, край макет на зъбато космическо чудовище от планетата Зорн.
Не изглеждаше да е пиян. Нямаше никакво оръжие в ръцете. Затова пък носеше шапка вътре в къщата.
Кари спря на четири стъпала разстояние от него. Не усещаше свинските му очички да я опипват. Това поне беше добре.
— Не е зле да ми се обаждаш, ако ще идваш посред нощ.
— Намерих наемател, в последния момент — отвърна Феликс. — От филмовата индустрия. Те плащат добре. Заръча да останеш, защото познаваш мястото. Може да поиска и да му готвиш, още не знам. Но ти спазарих работа. По-добре ми бъди благодарна и ми пускай по нещичко, когато ти плащат от дебелите си кинаджийски портфейли.
— Какво ще снима?
— Нямам представа, нито ме интересува.
— И дойде да ми го съобщиш в пет сутринта?
— Който плаща, той поръчва музиката. Човекът иска да се нанесе преди изгрев-слънце.
— Феликс, погледни ме внимателно. Ако става дума за порно, знаеш мнението ми. Веднага си вдигам чукалата оттук.
Доста порнографски продукции се местеха в Маями след въвеждането в окръг Лос Анджелис на така наречената „Мярка Б“, изискваща ползването на презервативи в секс сцените и така задушаваща свободата на изразяване.
Двамата с Феликс вече бяха имали разногласия по въпроса.
— Не става дума за мръсни филми, а за някакво риалити. Иска да му осигурим 220 волта ток3 и пожарогасители. Знаеш как да се справиш, нали? — Той извади от джоба си смачкано разрешително за снимки от градската управа на Маями Бийч и й го подаде.
След петнайсетина минути откъм залива Бискейн се дочу приближаващ мотор на лодка.
— Не изключвай светлините на пристана — заръча Феликс.
През повечето време Ханс-Петер Шнайдер поддържаше изряден параван в социалните си взаимоотношения и случайните му познати не надушваха нищо нередно.
Но още щом се ръкува с него в кухнята, Кари застана нащрек. Сякаш бе доловила мириса на запалено село, горящо заедно с мъртъвците по къщите.
Ханс-Петер отбеляза мислено стегнатата й, добре оформена длан и пусна вълча усмивка.