Жените, имащи опит с грубовати мъжки компании, знаят основното правило — колкото повече, толкова по-безопасно. То важи както в джунглата, така и в цивилизацията. По принцип, ако мъжете са повече от двама, добрите обноски вземат връх, освен ако не са пияни. Но тези тук бяха по-различни. Опипваха я открито с очи, докато водеше Ханс-Петер към електрическите табла, разположени в тесния коридор между живия плет и външната стена на имота. Но дори техните похотливи погледи не я притесняваха толкова, колкото присъствието на самия Ханс-Петер зад гърба й.
Щом стигнаха и застанаха лице в лице, той се усмихна като голяма бяла невестулка.
— Феликс каза, че е сменил четири икономки преди теб. Всичките ги било страх от мястото и от нещата вътре, но не и теб. Интересно, защо си по-смела от тях?
Не му отговаряй, не се връзвай на уловките му, диктуваше й инстинктът.
Тя сви рамене.
— Ще трябва да платите за покупките в аванс.
— Ще ти осребря касовите бележки.
— Не, искам парите предварително. Говоря сериозно.
— Изглеждаш сериозно момиче. А испанският ти е сладък като на колумбийка. Как получи право на престой в Щатите? Излезе пред имиграционните с номера за „основателен страх“? Те повярваха ли, че имаш основателен страх от завръщане в родината?
— Мисля, че двеста и петдесет долара ще покрият разходите като за начало — отвърна Кари.
— Основателен страх — повтори Ханс-Петер, като изучаваше извивките на лицето й и се наслаждаваше при мисълта как болката би ги изкривила. — Значи нещата в къщата, всички онези филмови декори не те плашат? И защо така, Кари? Или разбираш, че са само плод на въображението на едни плъхове, предназначени да стреснат други плъхове? Виждаш разликата, нали? По-близо си до истините от тях. Las verdades, la realidad. 4 Как научи тази разлика? Къде видя нещо наистина страховито?
— В супермаркета има пържоли на промоция. Ще трябва да купя и бушони — добави тя и го остави да стои сам сред паяжините зад плета.
— В супермаркета има пържоли на промоция — повтори Ханс с нейния глас. Имаше стряскащо добра способност да имитира.
Кари отведе Феликс настрана.
— Слушай, няма да нощувам в къщата с тези хора.
— Но пожарната застраховка… — започна той.
— Щом толкова държиш, остани ти. Но гледай да не те изненадат изотзад. А аз ще се грижа за готвенето.
— Кари, уверявам те, че…
— Няма какво да ме уверяваш. Ако спя тук, ще стане някоя беля. А онова, което ще последва, няма да ти се понрави. Нито пък на тях.
Пета глава
— Дон Ернесто иска да знае какво става в старата къща на Пабло — рече капитан Марко. — Кога можем да проверим?
Той седеше заедно с още двама мъже под открития навес край кея. Беше ранна вечер и бризът играеше с флагчетата на товарните кораби, акостирали по река Маями. Лодката на капитан Марко се триеше със скърцане в пристана, отрупан с капани за раци.
— Мога да отида заедно с градинарите утре в седем сутринта, стига бусът на Клаудио да потегли — предложи Бенито. — По договор ни пускат там всеки две седмици, за да кастрим дърветата и да косим тревата.
Бенито беше стар, с живи очи и жълтеникава, сякаш издъбена кожа. Той извади пакет тютюн и ловко сви перфектна цигара. Запали я с клечка кухненски кибрит, която драсна в нокътя на палеца си.
— Хесус Виляреал твърди, че златото е в къщата — каза капитан Марко. Той лично го докарал за Пабло през осемдесет и девета година. А според Дон Ернесто филмовият екип, който сега уж снима вътре, е само параван. Всъщност копаели да търсят съкровището.
— Хесус беше свестен тип и разбираше от плаване — отбеляза Бенито. — Мислех, че е умрял заедно с Пабло. Мислех, че всички са умрели освен мен.
— Ти си твърде голям гад, за да умреш — намеси се Антонио, като наля питие на стареца от бутилката на масата. Антонио беше двайсет и седем годишен, атлетичен, спретнат в своята тениска с логото на фирма за поддръжка на басейни.
Тримата мъже под навеса подработваха допълнително, като държаха под око Маями и информираха своя шеф в Картахена. Всички носеха еднаква татуировка, но на различни места по тялото. Тя изобразяваше камбанка, окачена на рибарска кука.
От един ресторант надолу по реката, на фона на открояващия се силует на Маями, се носеше музика.
— Кои са онези, дето копаят? — попита Антонио.
— Ханс-Петер Шнайдер и хората му — отвърна Марко.
— Вие виждали ли сте някога Ханс-Петер Шнайдер? — попита Бенито. — Аз съм. Първия път като го видиш, може да ти изкара ангелите. Но след като посвикнеш, изглежда просто като надървен член с очила.