— Откъде разбрахте, че съм там?
— Хвърляте сянка — отговори мис Марпъл.
Двамата останаха мълчаливи за миг.
Накрая той проговори, сякаш мислеше на глас:
— Значи в края на краищата късметът й изневери.
— Вие предполагам сте доволен, че е мъртва?
— Шокира ли ви това? Така да бъде. Няма да отричам. Радвам се, че е мъртва.
— Смъртта често решава проблемите.
Едуард Хилингдън бавно обърна глава. Мис Марпъл срещна погледа му спокойно и уверено.
— Ако смятате да… — той направи крачка към нея.
В гласа му неочаквано прозвуча заплаха. Мис Марпъл отговори тихо:
— Жена ви ще се върне с мистър Дайсън всеки момент. А също така Тим с доктор Греъм.
Едуард Хилингдън се отказа. Той се обърна и погледна мъртвото тяло.
Мис Марпъл се отдалечи тихо и забърза към бунгалото си.
Малко преди да стигне до него тя спря. Там, на терасата недалеч откъдето стоеше сега, тя бе седяла и разговаряла с майор Палгрейв. Там той беше започнал да рови в портфейла си, за да намери снимката на човека, извършил убийство…
Тя си спомни как майорът вдигна поглед, как лицето му изведнъж почервеня… „Толкова грозен — както се изрази Сеньора Де Касперо. — Той имаше лошо око“.
Лошо око. Гледа лошо… Око… Око…
Глава двадесет и четвърта
Немезида2
I.
Каквито тревоги и безпокойства да бе имало през нощта, мистър Рафиъл не беше чул нищо.
Той спеше дълбоко в леглото си и от ноздрите му долиташе слабо хъркане. Изведнъж някой го улови за раменете и го разтърси силно.
— А?… Какво?… Какво, по дяволите, значи това?
— Аз съм — отговори мис Марпъл за първи път припряно. — Но ми се ще да съм нещо повече. Гърците са го наричали Немезида, ако не греша.
Мистър Рафиъл се изправи на лакти, доколкото можеше и се втренчи в нея. Мис Марпъл — осветена от лунната светлина, с увит около главата бледорозов шал — беше толкова далеч от представите му за Немезида, колкото би могъл да си представи.
— Значи си Немезида, а? — каза той с насмешка след малко.
— Надявам се да бъда… с ваша помощ.
— Имаш ли нещо против да ми обясниш ясно и разбрано за какво говориш, след като дойде да ме събудиш посред нощ?
— Струва ми се, че трябва да действаме колкото се може по-бързо. Много бързо. Аз бях глупава. Ужасно глупава! Още от самото начало трябваше да се досетя за какво става дума… Всичко е толкова просто…
— Кое е толкова просто и за какво говориш?
— А, да — отговори мис Марпъл. — Проспали сте много неща. Беше намерен труп. Отначало помислихме, че е Моли Кендъл, но се оказа, че е Лъки Дайсън. Удавена в потока.
— Лъки, а? Удавена, казваш? В потока? А сама ли се е удавила или някой й е помогнал да го направи?
— Някой я е удавил — отговори мис Марпъл.
— Разбирам. Поне си мисля, че разбирам. И затова каза, че всичко е толкова просто, нали? Грег Дайсън беше най-вероятният кандидат и се оказа, че наистина е той. Това ли искаш да кажеш? Това ли мислиш? И се боиш, че може да се измъкне безнаказано?
Мис Марпъл пое дъх дълбоко.
— Мистър Рафиъл, ще ми се доверите ли? На всяка цена трябва да предотвратим още едно убийство.
— Но нали каза, че то вече е извършено?
— Да, но е станала грешка. Сега всеки момент може да умре още един човек. Няма време за губене. Трябва да попречим. Веднага!
— Много хубаво е, че говориш така — каза мистър Рафиъл. — Казваш „ние“. А какво според теб мога да направя аз? Та аз дори не мога да ходя без чужда помощ. Как бихме могли двамата с теб да предотвратим убийство? Ти си на близо сто години, а аз съм стар недъгав грешник.
— Имах предвид Джаксън — отговори мис Марпъл. — Джаксън ще изпълни всичко, което му наредите, нали?
— Да, разбира се — каза мистър Рафиъл, — особено ако му спомена, че ще си струва усилията. Това ли искаш?
— Да. Кажете му да дойде с мен и да прави каквото му кажа, без да задава въпроси.
Мистър Рафиъл се вгледа в нея в продължение на около шест секунди и каза:
— Дадено. Предполагам, че това е най-големият риск в живота ми. Е, няма да ми е за първи път. — Той повиши глас: — Джаксън!
В същото време взе електрическия звънец, който беше до ръката му, и натисна бутона.
Джаксън се появи почти веднага на прага на вратата откъм съседната стая.
— Позвънихте ли, сър? — попита той сънливо. — Случило ли се е нещо?