Дребосъчето усилено замаха с ръка и Карлсон досвистя с такава скорост, че момчето трябваше да отскочи встрани, та Карлсон да не го блъсне по главата, както нахълта стремително през прозореца.
— Хопала, тралала, Дребосъче! — провикна се Карлсон. — Да не съм те обидил с нещо, че изглеждаш толкова кисел? Или не се чувствуваш добре?
— Ами! Нищо подобно! — възкликна Дребосъчето и започна да разказва на Карлсон за своето тегло. Как майка му била заминала и как вместо нея си имал един Носорог, и то такъв досаден, злобен и стиснат, та човек не можел да получи дори една кифличка, когато се върне от училище, макар че върху перваза на прозореца имало сложена пълна чиния с току-що опечени кифлички.
Очите на Карлсон заблестяха.
— Имаш късмет — рече той. — Ха познай кой е най-добрият укротител на носорози в целия свят!
Дребосъчето разбра без много приказки, че става дума за самия Карлсон. Но никак не можеше да си представи как Карлсон би могъл да стори нещо на госпожица Рог.
— Ще започна с това, че ще я гнервирам — каза Карлсон.
— Искаш да кажеш, че ще я нервираш — поправи го Дребосъчето.
Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон.
— Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. „Гнервирането“ е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума.
Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено.
— Смятам да започна с малко кифлено гнервиране — заяви Карлсон. — И ти ще ми помогнеш.
— Как така? — попита Дребосъчето.
— Само ще отидеш в кухнята и ще си поприказваш с Носорога.
— Но … поколеба се Дребосъчето.
— Никакво „но“ — прекъсна го Карлсон. — Ще приказваш с нея, та да си отмести за известно време погледа от чинията с кифличките.
Карлсон се запревива от смях. Сетне натисна стартовото копче и моторът забръмча. С бодър кикот Карлсон полетя през прозореца.
А Дребосъчето тръгна оперено към кухнята. Сега, когато на помощ му се бе притекъл най-добрият укротител на носорози в целия свят, той вече не се боеше.
Този път госпожица Рог още по-малко му се зарадва, когато го видя. Тя тъкмо си вареше кафе и Дребосъчето схвана, че е смятала да прекара приятни минути с кафенце и пресни кифлички. Очевидно следобедната закуска се отразяваше зле само на децата.
Госпожица Рог погледна кисело към Дребосъчето.
— Какво искаш? — попита тя с глас, не по-малко кисел от физиономията й.
Дребосъчето премисляше — сега трябваше да започне да разговаря с нея. Но какво да й каже?
— Ха познайте какво ще правя, когато порасна голям като вас, госпожице Рог! — поде той най-сетне.
В същия миг чу бръмчене пред прозореца, което добре познаваше. Но не можа да види самия Карлсон. Зърна само малката му пълна ръчичка, която се появи над перваза на прозореца и грабна една кифличка от чинията. Дребосъчето се изкикоти. Госпожица Рог не бе забелязала нищо.
— Е, какво ще правиш, когато станеш голям? — попита тя нетърпеливо. Не че толкова й се щеше да го узнае, но просто искаше да се отърве от момчето колкото може по-бързо.
— Ами познайте де! — настоя Дребосъчето.
Тогава отново видя как пълната ръчичка премина край чинията и отмъкна още една кифличка. Той пак прихна. Опитваше се да се сдържи, но не успяваше. Чувствуваше такъв силен пристъп на смях, че просто щеше да се пръсне. Госпожица Рог го гледаше сърдито. Сигурно си мислеше, че той е най-досадното момче на света. А тъкмо смяташе с наслада да си изпие следобедното кафенце!
— Познайте какво ще правя, когато порасна голям като вас, Госпожице Рог! — повтори Дребосъчето и отново прихна. Защото сега видя как две ръчички награбваха останалите кифлички от чинията.
— Нямам време да стоя и да ти слушам глупостите — ядоса се госпожица Рог — и никак не ме интересува какво смяташ да правиш, когато пораснеш. Но докато си малък, си длъжен да бъдеш вежлив и послушен, да учиш уроците си и да се махнеш от кухнята.
— О, да разбира се — съгласи се Дребосъчето и така се разкиска, че трябваше да се подпре на вратата, — но когато стана голям като вас, ще започна да пазя диета за отслабване — това е абсолютно сигурно.
Госпожица Рог придоби такова изражение, сякаш смята да се нахвърли върху него, но в същия миг откъм прозореца се разнесе рев, подобен на кравешко мучене. Той я накара бързо да се обърне и тя веднага забеляза, че кифличките се изчезнали.