— Ще ти помогна, разбира се — повтори Карлсон. — Ще ти пея през цялото време и ще те ободрявам. Хой, хой, всичко ще върви като по ноти.
Дребосъчето не беше много сигурен в това. Не беше чистил кой знае колко пъти в живота си. Наистина той имаше обичай да прибира играчките си; стига майка му да го подканеше само три-четири-пет пъти и той го правеше, макар и да беше на мнение, че това е досадна и съвсем излишна работа. Но да се изчисти домът на Карлсон бе нещо съвсем различно.
— Откъде да започна? — чудеше се Дребосъчето.
— Глупчо, от ореховите черупки, разбира се — каза Карлсон, — няма нужда да се прави обстойно чистене, защото аз непрестанно поддържам къщата и никога не я оставям да се занемари. Ти просто трябва да я доизкусуриш тук-таме.
Ореховите черупки бяха пръснати на пода сред много кори от портокали и черешови костилки, обелки от салам, хартиени топчета, изгорели кибритени клечки и какво ли не. От самия под не се виждаше нищо.
— Имаш Ли прахосмукачка? — попита Дребосъчето, след като поразмисли.
Пролича си, че този въпрос не се понрави на Карлсон. Той погледна недоволно Дребосъчето.
— Трябва да отбележа, че някои хора са мързеливи! Аз притежавам най-хубавата метла и най-удобната лопата в целия свят, но това не е по вкуса на известни ленивци. О, не-е, настояват за прахосмукачка, та по възможност изобщо да се отърват от работа.
Карлсон изсумтя.
— Стига да исках, можех да имам хиляда прахосмукачки. Но аз не се превземам като някои други. Обичам движението.
— Аз също — заоправдава се Дребосъчето, — но… впрочем ти изобщо нямаш електричество за прахосмукачка.
Той си спомни, че къщичката на Карлсон беше съвсем старовремска. В нея нямаше нито електричество, нито водопровод. Карлсон имаше газена лампа, която му светеше вечер, а вода черпеше от бъчвата за дъждовна вода, която стоеше на единия ъгъл на къщичката му.
— И шахта за боклук нямаш — отбеляза Дребосъчето, — макар че действително имаш нужда от нея.
— Как да нямам шахта за боклук? — провикна се Карлсон. — Ти пък какво ли знаеш? Я започни да метеш, а аз ще ти покажа най-хубавата шахта за боклук в целия свят.
Дребосъчето въздъхна. Сетне взе метлата и се залови за работа … Карлсон лежеше, скръстил ръце под главата, и го наблюдаваше с голямо задоволство. После подхвана песен, както беше обещал:
— Точно така си е! — отбеляза Карлсон и посмачка възглавницата, за да се облегне още по-удобно. Сетне отново запя, а Дребосъчето метеше ли метеше. В разгара на всичко това Карлсон изведнъж се обади:
— Така и така си се заловил за работа, ами я вземи да ми свариш малко кафенце.
— Да ти сваря кафе? — учуди се Дребосъчето.
— Да, моля — рече Карлсон. — Но не искам да си правиш допълнителен труд заради мен. Само трябва да напалиш печката, да донесеш отвън вода и да я сложиш да се вари. Кафето сам ще си го изпия.
Дребосъчето с неохота огледа пода, който още ни най-малко не беше почистен.
— Не може ли ти да свариш кафето, докато аз мета? — предложи той.
Карлсон въздъхна тежко.
— Как е възможно човек да е мързелив до дъното на душата си като тебе? — възмутено рече той. — Все едно си се захванал да работиш… нима е толкова трудно да свариш и малко кафенце, а?
— Не, разбира се — рече Дребосъчето. — Но ако бих казал каквото си мисля…
— Я недей — посъветва го Карлсон. — Не си прави труда! По-добре се опитай да бъдеш малко по-услужлив към този, който така се изтрепа заради теб, който ти изчисти ушите с прахосмукачката и какво ли не още.
Дребосъчето остави метлата. Грабна една кофа и изтича да налее вода. Издърпа съчки от сандъка за дърва, напъха ги в печката и направи каквото можа, за да разпали огъня, но това не му се удаде.
— Не съм свикнал — извини се той, — не би ли дошъл… само да го подпалиш, искам да кажа?
Хич не се опитвай да ме увещаваш — отказа Карлсон. — Е, ако бях на крак, би било друго нещо, тогава бих ти показал как се пали огън, но след като и аз веднъж съм си полегнал, не можеш да искаш от мен да ти върша цялата работа.
Дребосъчето разбра. Опита се още веднъж да запали огъня и съчките внезапно запукаха и запращяха.
— Потегли — рече доволно той.
— Ето на! Необходимо е само малко настойчивост — отбеляза Карлсон. — Сега просто сложи кафето, подреди хубаво подноса и приготви няколко кифлички, а после можеш да довършиш метенето, докато заври.
— Ами кафето… сигурен ли си, че сам ще си го изпиеш? — попита Дребосъчето. Понякога той наистина можеше да бъде доста хаплив.